Късно снощи на площада във Враца се проведе тържественото честване на 125 годишнината, откакто Ботевата чета премина Дунава и след героични битки с турците, нейният предводител и вдъхновител Христо Ботев, намери смъртта си сред дебрите на Врачанския Балкан.

Гост на тържеството беше президентът на Републиката Петър Стоянов, който произнесе реч-почит към делото на революционния и поетически гений на България Христо Ботев.

През последните два месеца десетки населени места в страната честваха 125 години от избухването, геройството и потушаването на Априлското въстание, а днешното тържество, посветено на 125 години от преминаването на Ботевата чета през река Дунав и героичната смърт на Войводата и много негови четници, ще бъде венец на тези празненства, каза в началото на речта си президентът Стоянов.

Начинът, по който бе чествано Априлското въстание, начинът, по който милиони българи изразиха своята признателност, говори още веднъж, че българският народ всякогаш поставя националния идеал над партийния, подчерта държавният глава.

Президентът открои факта, че българския народ отдавана е разбрал, че Ботев е еманация не само на неговия стремеж за свобода, а и на българския национален дух.

Говорейки за Ботев и в лицето на едни идващи парламентарни избори, няма как да не признаем, че онова, което българският народ чака най-много от всички нас, е единство от дела и помисли за доброто на България. Защото Ботев е един за всички нас, един за учени и безграмотни, за бедни и богати, за леви, десни или центристи, подчерта в речта си Петър Стоянов. Той завърши тържественото слово с цитат, отпреди 120 години - Ако българите не се почитат един друг, те не могат да се надяват щото чужденците да ги почитат. Народът трябва да убеди Европа, че той може да работи задружно. Съединени, вие стоите, а разединени - вие падате. Мисля, че в настоящата криза България може да се надява на по-добро бъдеще, ако партизанските интереси се турят настрана, ако всякой град избере най-добрите си хора за представители в Собранието, а най-повече, ако има десет или дванайсет от по-първите хора, да склонят да закопаят личните си омрази, минали разпри и разномислие и да съдействат на Отечеството си.