Данъчна система за бедни и богати. Къде сме ние?

В България от години се води дебат за подмяна на данъчната система. Но стъпки към промяна на плоския данък с прогресивен така и не се правят. И двете системи имат плюсове и недостатъци. Коя от двете данъчни системи обаче прави гражданите по-богати?

Всъщност плоският данък е система, при която всички доходи се облагат с една и съща фиксирана ставка, която в България е 10%. Процедурите по изчисляване и събиране на данъците са значително по-лесни, което повишава ефективността на данъчната администрация, намаляват се разходите и усилията на бизнеса и гражданите за попълване на сложни данъчни декларации.

Смята се, че при плоския данък се намалява "сивата" икономика. Ниската и единна ставка прави укриването на доходи по-малко привлекателно. Разходите за избягване на данъци често стават по-високи от самото им плащане, според привържениците на плоския данък. С него се повишава събираемостта и се стимулира изсветляването на доходите, той води до икономически растеж и инвестиции, а системата е предвидима и прозрачна, което е ключов фактор за привличане на чуждестранни инвестиции.

Ниските данъци оставят повече разполагаем доход у гражданите и бизнеса, което стимулира потреблението и реинвестирането на капитал. За разлика от прогресивното облагане, при плоския данък по-високите доходи не се "наказват" с по-високи ставки. Това мотивира хората да работят повече и да се стремят към по-високо заплащане. Много концепции за плосък данък се базират на принципа доходите да се облагат само веднъж, като често се премахват данъци върху наследствата или капиталовите печалби. Ниските ставки помагат на икономиката да запази стабилност и конкурентоспособност, дори по време на глобални финансови кризи.

Фискалният съвет разтревожен от 4.1 млрд. евро дефицит, дава 6 препоръки за Бюджет 2026

Сред тях са запазване на плоския данък и премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии

Основните недостатъци на плоския данък включват засилване на социалното неравенство, тъй като хората с ниски доходи поемат относително по-голяма тежест спрямо разполагаемите си средства. Той не преразпределя доходите ефективно, облага еднакво бедни и богати, и може да доведе до по-ниски постъпления в бюджета за социални нужди. Фиксираната ставка често означава, че хората с минимални доходи не получават облекчения, което ограничава възможностите им за потребление и спестяване.

При ниски нива на плоския данък, държавата може да събере по-малко приходи в бюджета, което затруднява финансирането на публични услуги като здравеопазване, образование. Въпреки тези минуси, защитниците му посочват високата събираемост и стимулите за икономическа активност като предимства. Страните в ЕС, прилагащи система на плосък данък върху личните доходи, са предимно в Централна и Източна Европа. Основните примери включват България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Словакия. Тези държави залагат на единна ставка за всички нива на доходите, за разлика от прогресивното облагане в Западна Европа.

Държави в ЕС с плосък данък:

• България : 10% данък върху доходите на физическите лица;
• Естония : Единна ставка, въведена от 1994 г.;
• Латвия : Плосък данък от 1995 г.;
• Литва : Прилага плоска ставка от 1996 г.;
• Румъния, Словакия , Чехия.

България и Албания имат едни от най-ниските ставки в Европа (10%).

Някои страни (като Латвия и Литва) имат по-високи ставки (около 20-25%), но данъците им остават плоски.

"Прогресивна България" с първи стъпки към новия бюджет: Няма да пипа данъците

Ще се погрижат за портмонето на хората

Основните предимства на прогресивния данък включват намаляване на социалното неравенство, по-справедливо разпределение на данъчната тежест спрямо доходите и осигуряване на по-високи приходи за бюджета, които могат да се преразпределят за социални услуги. Той облекчава лицата с ниски доходи, като по-високите доходи се облагат с по-високи ставки. Прогресивното облагане ограничава социалното разслоение, като изисква тези с по-високи доходи да допринасят пропорционално повече.

По принцип тази система се смята за по-справедлива, тъй като данъчната тежест не притиска хората с ограничени финансови ресурси. Освен това позволява генериране на по-голям фискален ресурс, който може да бъде инвестиран в обществени услуги. Действа като "автоматичен стабилизатор" - при икономически подем и по-високи доходи, държавата събира повече данъци, което охлажда прегряването, а при криза - данъчната тежест намалява автоматично. Въпреки тези предимства, дискусиите относно въвеждането на прогресивното облагане често подчертават рискове като намаляване на стимулите за труд, от избягване на облагането и по-ниска ефективност спрямо плоския данък.

Основните недостатъци на прогресивния данък включват намаляване на стимулите за труд и инвестициите, както и повишаване на квалификацията, тъй като по-високите доходи се облагат с по-високи ставки. Той често натоварва средната класа, потенциално забавя икономическия растеж и може да увеличи дела на "сивата" икономика поради опити за избягване на данъци. Сред ключовите недостатъци на прогресивното облагане се изтъква това, че висококвалифицираните кадри и предприемачи, които генерират по-високи доходи, се облагат по-тежко, което може да обезсърчи полагането на допълнителен труд или поемането на бизнес рискове.

Ние си плащаме като балами, докато богатите крият $3,5 трилиона от данъчните

Добри сметки или умно счетоводство?

Според икономически анализи, прогресивните ска́ли често реално прехвърлят данъчната тежест върху средната класа, а не само върху най-богатите. Прогресивният данък може да забави икономическия растеж чрез намаляване на разполагаемия доход за инвестиции и спестявания. Администрирането на прогресивна система е по-сложно и скъпо в сравнение с плоския данък, като изисква по-строг контрол. По-високите данъчни ставки за високи доходи могат да насърчат укриването на доходи или изнасянето на капитали в юрисдикции с по-ниско облагане (особено у нас).

Критиците на прогресивния данък смятат, че премахването на плоския данък няма да реши автоматично фискалните проблеми на държавата. В същото време по-голямата част от страните в Европейския съюз използват прогресивна система за подоходно облагане, при която по-високите доходи се облагат с по-високи данъчни ставки. Около 21 от общо 27-те страни-членки прилагат прогресивен данък. Прилага се в 95-96% от страните от ООН.

Ето някои от основните страни в ЕС с прогресивен данък:

Държави с много висока прогресия: Дания, където най-високата ставка може да надвиши 55%; Франция и Австрия са известни с някои от най-високите нива на прогресивно облагане в Европа.

Държави с висока прогресия: Германия, Италия, Ирландия, Люксембург, Белгия, Финландия, Гърция.

Други страни с прогресивен данък: Испания, Швеция, Нидерландия, Португалия, Хърватия.

Фон Дер Лайен: ЕС се нуждае от повече данъци до 2028 г.

ЕС трябва да постигне споразумение за следващия си дългосрочен бюджет за периода 2028-2034 г. до края на 2027 г.

Какво представлява прогресивният данък в ЕС?

Обикновено данъкът е организиран в няколко стъпала (напр. 0-20%, 20-40%, 40% или повече). Много от тези страни предлагат необлагаем минимум или отстъпки, които облекчават хората с по-ниски доходи.

След всичко това изниква въпросът дали прогресивното облагане прави държавите и гражданите им по-богати или плоският данък? Защото явно там, където има прогресия, има и просперитет. Но само на данъчната система ли се дължи това, или на цялостното функциониране на държавата и обществото? Явно благоденстват държавите, където всички системи работят в симбиоза.

Всъщност едва ли българският проблем е в данъчната система, а в манталитета ни и работата на институциите. Все пак един вид национален герой ни е Андрешко. Така си казваме: "Абе какъвто и данък да ни наложат, ние пак ще надхитрим бездушната държавна машина". Може би защото досега не сме видели нашите данъци да отиват за смислени неща, а по-скоро потъват в нечий джоб. Не е въпрос на система, а на държава.

"Ще Ви дам един К-Р": НАП си навлече народния гняв заради акциз върху домашната ракия

НАП си навлече гнева на народа