Народното събрание воглаве с управляващото мнозинство, коалиционният съюзник ДПС и лявата опозиция Коалиция "За България" сътвориха поредното чудо на българския парламентаризъм. В юридическа реалия се превръща нарушение на решение на 36-тото Народно събрание. Най-малко няколко въпроса остават да витаят около недоносчето. Дали сумата до около три хиляди лева, фиксирана като глоба за нарушаване на топ-секретите, ще спре някого да "изнася" секретна информация?

Дали пък и законът, който дава право на премиера да крие текстове на документи от парламента, няма да обърне конституционния ред в страната?

И накрая, дали на НАТО е необходим точно такъв закон?

Свойство на историята е да се повтаря. България не прави изключение в това отношение. Но тук всичко се случва отново по законите на Мърфи. Иначе казано повтаря се само лошото.

Мнозинството в 38-то Народно събрание преди година набързо си гласува един определено предизборен закон, известен сред обществеността просто като Закона за досиетата. И го направи въпреки ожесточеното несъгласие на опозицията. Днес историята се повтори.

Новият закон предвижда структурирането на Държавна комисия по сигурност на информацията, която ще се назначава от министър-председателя, да може допълнително да маркира документи и да им дава по-висока степен на секретност от максимално допустимата според закона "Строго секретно". Максималният срок на защитата под този гриф е 30 години. Това автоматично означава, че информация, отнасяща се до бившата ДС в периода след 1972 година може да стане отново секретна, въпреки решението на 36-то народно събрание, което реши тя да не представлява държавна тайна.

Законът предстои да бъде преподписан от президента Първанов, но дали ще остане в същия си вид, ще разберем по реакциите на "съюзниците" ни от НАТО.