Един от най-добрите френски актьори през последните 20 години, Даниел Отьой се е доказал като еднакво добър във всички жанрове – от костюмните драми през романтичните комедии до характерните френски криминалета. Това се наема да покаже и започващата в Евро-Българския културен център панорама, представяща част от творчеството на Отьой.

Син на оперни певци, той е роден в Алжир на 24 януари 1950 г. Дебютира в киното през 1975 година. След участия в доста “забравими” комедии, той нашумява с ролята си на интриганстващия фермер Уголин в екранизацията на Клод Бери по Марсел Паньол “Jean de Florette” (1986), за което получава и първия си “Сезар”. През същата година той играе Уголин и в продължението “Manon des sources”, заснето отново от Бери. Партньорството му там с Еманюел Беар води до техния брак, продължил 10 години. Двамата имат дъщеря Нели (родена през 1992 г.) и 4 съвместни филма.

Отьой е може би най-добрият френски актьор от средното поколение, успяващ да бъде всеки път различен в на пръв поглед сходни роли – на чувствителни мъже със сложен емоционален живот и още по-сложни отношения с жените. През 90-те той снима поредица от филми, превърнали го в най-уважавания френски актьор, който не си позволява халтури – “Едно сърце през зимата” на Клод Соте, “Моят любим сезон” на Андре Тешине, “Раздялата” с Изабел Юпер, “Кралица Марго”, “Осмият ден”, “Крадците”. През 1999 г. Отьой засне първия си англоезичен филм – британския “The Lost Son” на Крис Менгес (“Отделен свят”). През същата година печели и втория си “Сезар” – за “Момичето на моста” на Патрис Льоконт, а успешното им сътрудничество продължава на следващата година с “Вдовицата на Свети Петър”.

Софийската минипанорама представя седем негови филма, сред които са “Любовна четворка”, “Няколко дни с мен”, “Крадците” и други.