Въпр. - Г-н Петров, през лятото приключиха две дела, заведени между Вас и настоящия собственик на в. “Пари” Валентин Панайотов. Какъв беше резултатът?
Е.П. - През юли Софийският апелативен съд отмени като незаконно решението на Общото събрание на съдружниците на “Рубикон – ИТК “Пари” от 11 април 2000 г. Тогава аз и Божидар Богданов бяхме изключени като съдружници. По този начин съдът възстанови правата ни. Освен това Софийският градски съд на 11 юли 2002 г. отхвърли иска на Валентин Панайотов срещу “Търговска група България” ООД, представлявана от мен, да се обяви за нищожен договора за наем на етажа, където е редакцията на вестника. От доста време Панайотов не плащаше наем за ползвания от него пети етаж.
Въпр. - Ще има ли още дела?
Е.П. - Да, последната съдебна инстанция – Върховният съд е насрочил дело на 4 декември. Надявам се съдът да се произнесе в моя полза. Ако това стане, Валентин Панайотов трябва да напусне незабавно петия етаж, където е редакцията на вестник “Пари”. Надявам се след Нова година да вляза във вестника.
Въпр. - Как стои въпросът с марката на вестника, кой има право да го издава?
Е.П. - Валентин Панайотов си е прехвърлил марката “Пари”, собственост на “Рубикон” на негово име като е използвал факта, че 10 годишния й срок е изтекъл на 14 май 2001 г. и я е пререгистрирал вместо на “Рубикон” на неговото име Валентин Кирилов Димитров. Марката е най-скъпото нещо на вестника и така практически Панайотов го източва.
Въпр. - Добре, ако съдът възстанови правата ви на собственик, може ли да възстановите марката на дружеството?
Е.П. - По този въпрос също трябва да се произнесе съдът. За мен марката принадлежи на дружеството. Мисля, че сегашният екип на вестника е много добър, но мениджмънтът е лош, защото допусна тиража да падне. Много е важно какви хора ще работят във вестника.
Въпр. - Колко струва днес вестникът?
Е.П. - Не мога да определя, защото нямам информация какво е останало във фирмата. При всички случаи марката е по-скъпа от движимото имущество. Разбира се, хората са най-важните. Аз обаче се страхувам да не би Валентин Панайотов да прехвърли фирмата на друг. Затова съм му изпратил писмо, в което казвам, че ще го държа отговорен за това, което прави до произнасянето на Върховния съд. Настоявам той да се ограничава в рамките на обичайната практика на вестника.