Има много признаци, които показват началото на бума на мониторите с течни кристали. Може би най-сериозният от тях е, че производителите имат все повече предложения, с различни размери на диагонала от 15" нагоре, с мултимедийни подсистеми, USB хъбове и т.н. Те очевидно реагират на все по-голямото търсене от страна на потребителите. Все повече са и инвестициите в нови мощности, а масовото производство е главният начин да се смъкват цените и оттам пак - продуктите все повече да се купуват.

Привлекателните екрани с ярко изображение и ясен текст не са "екзотика" и у нас. Присъствието им напоследък се засилва все повече. Но цените им остават все още високи в сравнение с традиционните CRT монитори, и макар че непрекъснато падат, засега са няколко пъти над тези на сравнимите по размер на видимото изображение конвенционални модели.

LCD (liquid crystal display – дисплей с цветни кристали) мониторите се основават на дигитална технология, която възпроизвежда изображения върху плоска повърхност чрез пускане на светлина през течни кристали и цветни филтри. Основните предимства са, че заемат значително по-малко място, консумират по-малко енергия и отделя по-малко топлина от традиционните монитори с електронно-лъчева тръба (CRT или ЕЛТ). Те предлагат кристално ясен текст, при тях отсъства дразнещото трепкане, както и отражения от околни източници на светлина, които уморяват очите. От години насам това са наложилите се дисплеи на лаптопите, но вече все по-често се срещат и при настолните системи.

Недостатъците: качеството на цветовете на LCD екраните в типичния случай не може да се сравнява с това на CRT. Графичните дизайнери предпочитат да работят с традиционните големи монитори, с много възможности за прецизна настройка на цветовете и режими с различна разделителна способност. И пак - голямата им цена означава, че те са лукс за повечето потребители.

Технологията:

Открити за пръв път през 1888 г., течните кристали са химически вещества, чиито молекули могат да се подредят по точно определен начин под въздействието на електрическо поле, също както металните стърготини се подреждат в магнитното поле. Когато са ориентирани по подходящ начин, течните кристали позволяват на светлината да мине през тях.

Независимо на лаптоп или настолна машина, LCD екранът погледнат отстрани представлява многослоен сандвич. Най-отзад е флуоресцентният източник на светлина, известен още като задно осветление. Тази светлина преминава през първия от двата поляризиращи филтри. Така поляризирана, тя преминава през слой съдържащ хиляди капчици от течни кристали, подредени в мънички контейнери, наречени клетки. На свой ред, клетките са подредени в редове по екрана; една или повече клетки съставят един пиксел (най-малката различима точка на дисплея). При подаване на ток по електрическите изводи по ръба на LCD екрана се създава електрическо поле, което усуква кристалната молекула. Тя подава светлината към втория поляризиращ филтър и така й позволява да премине. За монохромния LCD дисплей това е всичко. Отгоре се поставя защитното стъкло и екранът е готов.

При цветните LCD панели нещата са по-сложни. Там всеки пиксел е съставен от 3 течно-кристални клетки. Пред всяка е поставен червен, зелен или син филтър. Светлината, преминавайки през филтрираните клетки, създава цветовете, които виждате. Понякога механизмът, който изпраща електрически сигнал към един или повече пиксела, не сработва, в такъв случай се виждат напълно тъмни точки.

Почти всички съвременни цветни LCD монитори - и в ноутбуците, и в настолните монитори, използват тънък филм-транзистор, известен още като активна матрица, за да активират всяка клетка.

TFT LCD мониторите създават резки и ярки изображения. Предишните технологии бяха по-бавни, не така ефективни, с по-нисък контраст. Най-старата от матричните технологии - тази на пасивните матрици - предлага ясен текст, но има голяма инертност при промяна на образите, при бързо движение например курсорът на мишката "изчезва". Днес повечето черно-бели палмтопи, пейджъри и мобилни телефони използват технологията на пасивната матрица. Но практически всички монитори на лаптопи използват само TFT технология, тя е станала стандарт при мониторите, които разглеждаме тук.

Тъй като при тези дисплеи всеки пиксел се адресира индивидуално, те могат да създават по-ярък образ от CRT екраните. Но високият контраст на LCD-тата може да се окаже “недостатък”, когато искате да покажете графика. CRT- дисплеите "смекчават" ръбовете на графични изображения и на текст, и ако при тях е трудно да се четат малките букви при висока резолюция, конвенционалните екрани по-добре предават плавните преходи например при показване на фотографии.

Също така, LCD дисплеите имат само една "естествена" разрешаваща способност, ограничена от броя пиксели физически вградени в екрана. Ако например искате да повишите резолюцията на 800х600 дисплей на 1024х768, това става по софтуерен път. Също както CRT екраните, настолните LCD монитори трябва да приемат аналогови сигнали. Това е защото повечето стандартни графични карти преобразуват визуалната информация от естествения й цифров вид в аналогов, преди да я изпратят към монитора. Но дисплеите с течни кристали я обработват цифрово, затова се налага да я преобразуват обратно в дигитален вид. И това двойно обръщане, когато желаната по-висока резолюция не съответства на точната за екрана, дава трептене или сенки по него.

Новите цифрови LCD монитори използват специални графични карти с дигитални конектори, и изображението при тях е безупречно. Войната за стандартите на цифровите интерфейси е приключила, възприета е спецификацията DVI (Digital Video Interface) на работната група по цифрови дисплеи (съставена от компании като Intel, Compaq, и NEC). Широката поддръжка от страна на производителите за DVI означава, че всички нови LCD монитори използват DVI стандарта, както и съответно графичните карти с дигитални конектори.

Пазарът

Яро Травник, експорт мениджър за EMNEA на Maxdata, производител на станалата популярна у нас марка монитори Belinea (дистрибутор – Софистар), сподели, че продажбите на LCD дисплеи растат с темпове по-бързи от очакваните. По негови данни, докато през 1999 г. са били продадени 1,1 млн. “плоско-панелни” монитори, за 2000 г. цифрата е 2,5 милиона, а за 2001 г. се очаква за се реализират 5 милиона. “Цените слизат, а качеството се подобрява”, каза той, - Все повече компании се насочват към този пазар, като разширяват предложенията си. Например Belinea до 2 месеца ще излезе с 6 нови модела, а до края на годината ще се появи и 7-ми, с 20” екран”. Засега в западноевропейските страни на LCD мониторите се пада от 10 до 30% дял (най-разпространени са в Швейцария и скандинавските страни). Я.Травник прогнозира, че в следващите 3 години те ще съставляват 40% от общия пазар на дисплеи, а моментът на изравняване ще настъпи преди 2005 г., вероятно през 2004-та. Засега основни купувачи са банки, застрахователни дружества, правителствени ведомства и големи компании, но засега домашните потребители и на Запад се задоволяват с по-евтините CRT модели.

Валери Беличенов, управител на Ресет, вносител на АОС и отскоро официален сервиз и на мониторите на FSC, също потвърди, че правителственият сектор е основен купувач на LCD дисплеи в Западна Европа. “Те просто изцяло сменят с тях предишните CRT модели и това обяснява масовото присъствие на монитори “втора употреба” в България”, каза той. Тук цената е голяма бариера, качествен 15” АОС 5GLR+ струва 4 пъти по-евтино от АОС LM500 TFT дисплей. “Но в скоро време интересът може да се повиши с очаквания по-рязък спад в цените”, сподели В.Беличенов своята информация от CeBIT. Според Б.Ценкулов, управител на СофиСтар, цените за една година са спаднали с около 30%. Я.Травник заяви, че на месец LCD мониторите поевтиняват със средно $20.

Йорданка Златева, продуктов мениджър от Импекс за мониторите на Philips съобщи, че от началото на годината цените са намалели с 15%. Съюзът между Philips и LG сключен през ноември 2000 г. превърна техния джойнт венчър в пазарен лидер, чиято гама от продукти съдържа също все повече добавена стойност като софтуер за управление на яркостта при гледане на DVD, ергономични стойки и широк ъгъл за гледане. Със своите нови модели също се хвалят Sony, Samsung, Viewsonic, NEC, Hitachi, Sharp и други водещи компании. IBM разработва технологии, които не след дълго ще излязат от лабораториите и ще обогатят допълнително продуктовото разнообразие. Така че оживлението в тази пазарна ниша е действително голямо, дано икономическата ситуация у нас се промени към добро и позволи на повече потребители да могат да работят с тези щадящи здравето монитори.