Националният исторически музей подреди във фоайето си изложба-поклон пред живота и делото на Паисий Хилендарски.

Конкретният повод са две годишнини - 240 от написването на "История славеноболгарская" и 280 от рождението на Паисий. Сред експонатите е и препис от края на 18 век, който повтаря дословно Зографската чернова. Много учени смятат, че това е първият препис на черновата, направена или от самият Паисий, или от някой много опитен калиграф, но под надзора на хилендарския монах. В подкрепа на тази теза говорят фактите, че преписът не е подписан и няма никакви поправки по текста и страниците.

В тази изложба, на чието откриване присъства президентът Георги Първанов, са показани и още няколко много ценни преписа на паисиевото творение - Самоковски препис от 1771 година, направен от поп Алекси Велкович, препис от 1844 г. с рисунки на царе и светци, копие на Зографската чернова, както и копия на документи подписани и подпечатани собственоръчно от Паисий.

Тази малка книжка е написана в изключително тежки времена при пълна липса на държавност и водачи на нацията, каза в речта си по време на откриването директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Сътворена от човек с не дотам добро образование, "История славеноболгарская" е не толкова история, колкото детонатор - програма за национално и духовно освобождение, допълни проф. Димитров.

Днес, в Деня на Европа можем да осъзнаем чрез тези ръкописи, че високо-патриотичното чувство в никакъв случай не противоречи на европейското, заяви президентът Първанов, след като разгледа юбилейната експозиция.