Брифинг на президента Първанов пред журналисти в Брюксел

Въпр. - Г-н президент, много е изненадващо това, което каза Романо Проди за закриването на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”. На нас, журналистите, ни е трудно да си свършим работата, защото нямаме текста на правителственото решение и от него да разберем за какво става въпрос – закриваме ли през 2006 г. реакторите или не. Въпросът ми е какъв е този текст, вие запознат ли сте с него, кога се запознахте? Конфиденциален ли е?

Г.П. - Трябва да ви призная, че моята изненада не беше по-малка от вашата. В крайна сметка аз бях на самата среща и се наложи в краткото време, с което разполагахме, да направя много важно уточнение за българската позиция. Разбира се, за мен това, което става в последните дни, е по-скоро консолидация на българската позиция, макар и с известно закъснение.

Аз не мога да коментирам правителственото решение, тъй като не разполагам с него. Мога да коментирам това, което знам от медиите, макар че то е достатъчно ясно. Още по-малко мога да коментирам какво е представено тук, в Европейската комисия.

Въпр. - Вие бяхте поискал въпросния документ?

Г.П. - Да, на ниво ръководители на администрации документът е поискан.

Въпр. - Случайно ли казахте израза “да признаем проверката, ако има такава проверка”?

Г.П. - Не, не е случайно, защото аз си давам сметка, както впрочем и мнозина, че може да се окаже твърде трудно да убедим страните от ЕС да разрешат и да организират подобна проверка.

Въпр. - Заради това, което вече правителството е декларирало?

Г.П. - Не, не само заради това. А заради скептицизма, който има в част от страните на ЕС. Вашите колеги, които следят внимателно тяхната позиция, знаят, че част от тях са последователно антиядрено настроени. И може да се очаква, че това ще повлияе на тяхната позиция.

Въпр. - Каква беше реакцията на Проди и Ферхойген по отношение на днешното решение на българския парламент за АЕЦ “Козлодуй”?

Г.П. - Сдържана. Горе-долу такава, каквато беше и пред медиите.

Въпр. - Тя беше разярена...

Г.П. - Не, аз запомних това, което каза г-н Проди – че му е необходимо време да осмисли тази позиция.

Въпр. - Смятате ли, че може да бъде наполовина българската победа – декларацията има две части, едната е да получим “пътна карта” за присъединяването ни към ЕС и другата е за АЕЦ “Козлодуй”. Сега чухме, че това за пътната карта може би ще стане. Може ли това да бъде малка компенсация за това ние все пак да приемем 2006 година за затваряне на блоковете?

Г.П. - Не, не може. За мен изначално беше погрешно това свързване на темата за съдбата на ядрената ни енергетика с процеса на преговорите. Да не кажа “търгуване” на нашата неготовност по определени въпроси с готовност да закрием някои от реакторите на АЕЦ “Козлодуй”.

Определено смятам, че ние заслужаваме да получим ясна пътна карта, в това число и точно фиксирана дата за присъединяване, заради големия напредък, който България реализира. Половин дузина понятия бяха използвани, за да се характеризира напредъкът на България – “забележителен, изключителен, отличен”.

Разбира се, има какво да се желае по отношение на икономиката. Затова ще ни бъде трудно да постигнем пълната оценка за функционираща пазарна икономика, но напредъкът е очевиден и той се признава от всички, в това число и от днешните ни домакини.

Това обаче е различна тема от съдбата на ядрената ни енергетика. За съжаление, така или иначе, тя вече е обвързана и в този смисъл задачата на българските институции, на българската дипломация, става доста трудна от този момент нататък.

Въпр. - Вярно ли е, че на 14 септември сте получили така наречения популярен вече нон-пейпър? Цитат на външния министър.

Г. П. - Получих го във времето, в което трябваше да се срещна с комисаря Ферхойген. - 16 септември. При отпътуването от Вашингтон, ако трябва да бъда коректен, в същия ден, ако желаете. Но това вече като че ли няма чак толкова значение.

Въпр. - Какво трябва да се направи повече след консолидирането днес (б.р. 2 октомври) на държавните институции? Те сякаш имат проблем в комуникацията си една с друга?

Г. П. - Проблемите не идват от Президентската институция. Не само по темата ядрена енергетика, аз винаги съм бил открит и винаги съм търсил диалога. Обещах, че ще информирам премиера за онова, което стана в Русия, подробно и обстойно. Такава информация е изпратена. Оттам нататък очаквам същото от правителството. Защото в крайна сметка, надявам се на всички да ви е станало ясно, колко неработеща е, меко казано, тезата, че тази политика се провежда от правителството, а президентът трябва да си стои едва ли не в Президентството.

Не коментирам конституционните правомощия. Няма да напомням, че когато става дума за външна политика, за международни отношения, президентът олицетворява тази външна политика – това са формалните измерения. По-важното е, че не искам някой да изпада в ситуацията, в която изпадна държавният глава днес.