Възможности за навлизането на електронните пари в България - фактори и законова основа

Бързите технологични промени в последните години дадоха силен тласък на развитието на компютърната и телекомуникационната индустрия, и в частност в Интернет. Нарастването на процесорната мощ на компютърните системи и тяхното миниатюризиране, съпроводено с високата достъпност на мобилните комуникации, създадоха предпоставки бизнесът да напусне пределите на своя офис, град, държава и да се насочи към Интернет икономиката и електронната търговия.

Степента на проникване на Интернет в България през последните години бележи тенденция към постоянно нарастване. Това открива възможности за навлизане на българските фирми на чужди пазари, както и установяване на ползотворни контакти с чуждестранни партньори. Възникнаха фирми, засега предимно консултантски, посреднически и с информационна насоченост, които функционират предимно в средата на Интернет. Всичко това очертава един невероятен потенциал за развитие на българската икономика, нейното отваряне и трайно проникване в световната, и в частност във формиращата се Интернет икономика.

За да се използва в максимална степен този потенциал, е необходимо детайлно изследване на предпоставките за успешното навлизане и развитие на електронната търговия в икономика ни. Тъй като целите на настоящата разработка се ограничават единствено до развитието на електронните пари, ще разгледаме предпоставките, които оказват влияние върху потенциалното навлизане и развитие на електронните пари и възможността им да изпълняват пълноценно ролята на заместител на наличните пари в Интернет икономиката.

Факторите, оказващи голямо влияние върху този процес, са:

1. Законова основа - тя може да се разглежда в няколко аспекта:

* законова регламентация на банковата дейност - регулация на емитентите на електронни пари, ролята на БНБ в парично-кредитната политика, защита влоговете на потребителите, банкова тайна;

* законова регламентация на финансова дейност - отчитане на сключените сделки чрез Интернет, тяхното отразяване;

* законова регламентация на дейността на контролните органи - данъчно облагане, мерки срещу прането на пари, престъпления, осъществени в Интернет;

* законова регламентация в Европейския съюз.

2. Състояние на електронните разплащания в българската банкова система:

* системи за междубанкови разплащания;

* системи за картови разплащания;

* системи за отдалечено банкиране;

* възможност за навлизане на системите за електронни пари.

3. Състояние на телекомуникационния пазар - компании, цени, качество на услугите, покритие;

4. Интернет доставчици - цени, покритие, достъп, качество на предлаганите услуги;

5. Финансово състояние на потребителите - възможности за закупуване на компютърна техника и заплащане на комуникационните разходи и Интернет достъпа;

6. Състояние на електронната търговия;

7. Култура на потребителя - навици, предпочитания, компютърна и Интернет грамотност и др.

8. Други фактори.

Българското законодателство в сегашния си вид не е в състояние адекватно да разреши проблемите, свързани с развитието на електронната търговия и използването на електронните пари. Ще разгледаме някои нормативни актове, които след известно допълване и преработка ще позволят внедряването и използването на електронните пари. Положителна инициатива в тази насока е създадената междуведомствена консултативна група с Решение N 319 на Министерския съвет от 1 юли 1998 г. Нейната основна задача е да подпомага националния координатор по въпросите на електронната търговия /министъра на търговията и туризма/ при подготовката и изпълнението на Национална програма по внедряване и развитие на електронната търговия.

Законова регламентация на банковата дейност

Съществуващият Закон за БНБ посочва, че основната задача на БНБ е да въздейства за поддържане стабилността на националната парична политика чрез провеждането на парична и кредитна политика... и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми. По този начин законодателят определя водещата роля на БНБ при иновациите в платежните системи. Чл. 40 на същия закон посочва, че с цел да улесни безналичните плащания БНБ може да организира и управлява платежни системи и клирингови служби, както и да издава наредби, уреждащи създаването и функционирането на такива системи и служби. Във връзка с това би следвало БНБ да изрази своето становище относно електронните пари, възможностите за емитиране, използване и признаване като платежно средство. Подобни виждания са публикувани от водещи световни финансови институции като Централната европейска банка, Банката за международни разплащания в Базел и др. Такова становище, макар и да няма силата на закон, би внесло яснота и би позволило на банките да изградят адекватна политика по внедряването и използването този тип платежни средства.

Интересен е и проблемът с емитирането на електронните пари. В чл. 2, ал. 2 от същия закон е казано, че БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Тогава, ако електронните пари се разглеждат като аналог на наличните банкноти и монети, възниква въпросът: Ще бъдат ли признати за законно платежно средство и ако да - БНБ ще позволи ли на други финансови институции да отнемат монополното й право по емисия на пари? Съществува алтернатива, позволяваща на

БНБ да запази монополното право на емисия а именно - ако самата тя стане емитент на електронни пари. Това е напълно реално и решава както въпроса със законността на електронните пари като платежно средство, така и проблемите за контрола на паричната маса.

Дейностите, свързани с електронните пари, могат да се третират като: извършване на операции по безкасови операции и клиринг на чекови сметки на други лица или издаване и управление на банкови карти /Закон за банките, чл.1, ал. 2/. При такова тълкуване емитент на електронни пари би могла да е само банка. Ако законодателят не направи промени, позволяващи и небанкови институции да създават електронни пари, до голяма степен се решава и проблемът с надзорните и регулаторните функции над емитентите.

Според Закона за БНБ централната банка регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на потребителите. Наред с това тя определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да държат при нея, метода за изчисляването им и случаите за плащане на лихва върху тях, както и утвърждава с наредба други условия и изисквания за поддържане стабилността на кредитната система. БНБ би запазила възможността си да оказва контрол върху паричната маса и след навлизането на електронните пари в икономическия живот, като по законов път ги включи към позициите, по които банките трябва да формират минимални задължителни резерви. Нормата на тези резерви може да се формира в зависимост от:

* провежданата от БНБ парично-кредитна политика;

* отнасянето на електронните пари към съответна група влогове;

* възможността на емитентите да извършват кредитна дейност с електронни пари;

* степента на риск на съответния кредит;

* други фактори.

Защитата на интересите на потребителите в сферата на банковата дейност се регламентира от два законови акта: Закона за банките и Закона за гарантиране влоговете в банките. И в двата е залегнала тезата, че банка, която не осигури защита на влоговете си до определен размер, не може да привлича влогове. Този законов текст гарантира известна степен на защита на електронните пари, в случай че те бъдат третирани като особен вид влогове. Съобразно горното допускане емитентите ще бъдат длъжни да се съобразяват с текстовете на Закона за гарантиране влоговете в банките.

Освен гаранциите на вложените в банковата система средства от съществено значение за потребителите е

Гарантирането на банковата тайна

Националните законодателства до различна степен гарантират конфиденциалността на информацията относно банковите сметки и свързаните с тях операции. Законът трябва да отразява две противоположни тенденции - от една страна, желанието на клиента да бъде запазено в тайна финансовото му състояние и извършваните от него операции, и от друга - гарантиране възможността на съответните правораздавателни органи на достъп до тази информация с цел предотвратяване или разследване на вече извършено престъпление.

Законът за банките изисква банковите институции да поддържат пълна и актуална информация за клиентите относно сключените от тях или за тяхна сметка сделки и за кредитните и дебитните им салда. Чл. 15 на Наредба N 2 за разрешенията, издавани от БНБ, поставя още 2 допълнителни изисквания:

* за всяка банкова сделка да се отбелязват името /наименованието/ на съдоговорителя/те по сделката, времето на сключване на сделката и всички условия по нея, свързани със суми, лихви, такси, дължимите от съдоговорителите сборове и дължимите на съдоговорителите плащания, както и сроковете за изпълнение по сделката;

* при цифрово регистриране на банкови сделки може да се използва единствено софтуер, допуснат за целта от БНБ, като най-малко веднъж в края на деня се отпечатва върху хартия сборно сведение за извършените сделки.

Тези законови изисквания спрямо банковите институции влизат в противоречие със същността на електронните пари и най-вече с изискването за анонимност и конфиденциалност на участващите страни. Както беше разгледано в първа глава, някои от схемите за електронни пари технологично не позволяват на емитента да разполага с по-горе посочената информация. Тук е мястото БНБ да определи съотношението между гарантиране сигурността на електронните пари и необходимостта от набиране на информация по извършваните сделки.

Пряко свързана с разглежданата материя е и Наредба N 16 за

Плащанията с банкови карти

която регламентира издаването им и извършването чрез тях на плащания и други операции на територията на страната. В сегашното си състояние тази наредба не е напълно приложима за системите за електронни пари. Съгласно чл. 1, ал. 4 тя не урежда плащания с банкови карти, които не се извършват в режим онлайн или са издадени по силата на договор с чуждестранно лице, който предвижда режим на използване на картата, различен от уредения в тази наредба. В обхвата на наредбата могат да попаднат системите за електронни пари, използващи като носител смарт- карта - т. нар. електронни портфейли, тъй като отговарят на дефиницията, дадена в чл. 2, ал. 1: Банковата карта е пластмасова карта, върху която е записана информация по електронен начин и която се използва многократно за идентификация на картодържателя и за извършване на следните операции:

* теглене на пари в брой чрез терминални устройства АТМ;

* плащане чрез терминални устройства ПОС;

* превод между сметки чрез терминални устройства АТМ;

* справочни и други неплатежни операции.

Проблем в тази насока е възможно да възникне поради несъответствието на смарт- картите с изискванията на БУС 10094, който регламентира номерирането, дизайнът, физическите и техническите характеристики на банковите карти. Според този стандарт информационният носител на банковата карта представлява магнитна ивица, докато при смарт-картите той е компютърен чип. Това несъответствие може да се разреши чрез актуализиране на БУС 10094 от страна на БНБ, тъй като смарт-картите предоставят по-големи възможности за запис и защита на информация в сравнение с традиционните карти с магнитна ивица.