Интервю на Йордан Матеев

Й.М. - През изминалата седмица бе подписано споразумение от страна на МВФ, по което България получи 300 милиона долара. Според вас, споразумението добро ли е за страната ни?

Е.Х. - На практика, то беше одобрено още през миналата година, когато се знаеха точните му параметри. Проблемът, според мен, е че за пореден път се запазва макроикономическа политика нарочена срещу растежа на икономиката.

Ето какво се прави в България, вместо да се стимулира развитието на приоритетните ни отрасли като туризъм например, те се спъват. Върху туристическият сектор са нанесоха поредица от удари от страна на правителството. И разбира се тези удари се обясняват с дежурното обяснение “ Фондът иска така”. Например въвеждането на 20 процента ДДС върху туристическият износ в същата година в която, Румъния премахва ДДС върху тези услуги. Освен това увеличението на патента за ресторантьори, увеличение на лицензионните цени за продажбата на алкохол. Всичко това удря по този отрасъл.

Ето и последните новини. Увеличаването на срока за трудовият стаж при изплащане на помощи за безработица от 6 на 9 месеца. Това означава че правителството казва “ Ние отказваме плащания за безработица на сезонно наетите в туризма, защото там максималната заетост е 6 месеца.

Й.М. - Но хазната трябва да се напълни от някъде.

Е.Х. - ДДС върху туристическите услуги няма да напълни хазната. То само ще намали туристите и приходите от този сектор.

Й.М. - А какво мислите за растежа на БВП до сега?

Е.Х. - Може да се поспори дали наистина има нарастване на икономиката. Отчетеният растеж идва от две направления: Нарастване цените на стоките т.е. инфлационен растеж и увеличение на вносните услуги които ние ползваме. Значи ние имаме БВП, който расте на база на консумацията в резултат на това ние продължаваме да задлъжняване. Ние имаме пасивен, дълбоко пасивен и все по-пасивен платежен баланс. За растеж на българската икономика може да се говори само когато се стигне предкризисното ниво от 89 г. А сега имаме само компенсиране, а не растеж. Имаме компенсиране на спада в рамките на тези 12 години. Ние се сгромолясахме на половина – 50 на сто спад на икономиката спрямо предкризисното ниво от 89 г. и сега бавно компенсираме този провал.

Й.М. - Според вас, дали данъчната амнистия ще доведе до завръщане на част от българските капитали, които сте изнесени в чужбина?

Е.Х. - Не капиталите няма да се върнат. Първо защото никой не пречи на тези капитали да се завърнат и сега. Значи, те нито са криминални нито са мръсни, те просто са на сигурно място.

Й.М. - Какво мислите за приватизацията в момента?

Е.Х. - Особено ме притеснява изискването за приватизация на всяка цена. За раздържавяване останаха вече не губещи предприятия, а такива които генерират печалба, които си плащат данъците. Приватизацията на такива предприятия на всяка цена е неразумна.

Това основно се отнася за Банка “Биохим” и Банка ДСК, които имат много добри резултати. Според международни експерти, цената на тези институции в момента е около 100 милиона лева, а само печалбата на ДСК за две години е толкова. Нормално една банка се продава на цена равняваща се на печалбата и за 10-15 години напред. Да, но няма кой да плати такива голяма цена. И като няма - няма да продаваме!

Й. М. - Мнението ви за валутния борд. Вие от самото начало бяхте против него, но се оказа че той има доста положително влияние върху България.

Е.Х. - Но има и отрицателно влияние. Въпросът е да се намери баланс между двете. Колкото по-бързо ние излезем от сегашното състояние толкова по-добре. Излизането от валутния борд е необходимост. То трябва да стане чрез преминаването към обращение на еврото в България. Това е единственото решение, защото връщането към системата на плаващ курс означава връщане назад.