Деница Каменова - RFI

Има неща, които не могат да бъдат простени и забравени. Които трябва да бъдат помнени. 11 септември - една година по-късно - спомени и ужас. И все пак тази трагедия предизвика огромна промяна в света и хората, в техния живот, ценности, мечти. И именно затова тези, които загинаха, не умряха напразно!

Гръмна първата. Първата СС-23 гръмна, поражения няма. Така на фона на снимки на експлозията “24 часа” и “Труд” обявяват взрива на първата ракета, както отбелязва “Дума”. Долорес Арсенова доведе сина си, пък разкрива “24 часа” намеренията на министъра на екологията да докаже нагледно липсата на опасност за здравето на хората от взривяването на ракетите. И все пак, контрира “Дневник” – за всеки случай армията беше подсигурила последен модел противогаз за официалните лица, които наблюдаваха експеримента.

Апокалипсисът обаче не се състоя. А при унищожаването на СС-23 Чирпан не потъна в земята, от Средна гора не потекоха реки от лава, дори въздухът над Змейово не се замърси. Всичко мина толкова тихо, та чак се чуха слухове, че взривът не бил истински, коментира “Новинар”. СС-23 гръмна като черешово топче, допълва и “Стандарт”. Топчето пукна, остава в същата образна плоскост “Труд”. И прави аналогия между прословутата батарея от Зли дол и тази от Змейово. И така както в Зли дол топът цъфнал и изхрачил само джепането само няколко разкрача напред и понеже не обадили в града бедните жени и бабички цял ден стояли със затъкнат памук в ушите, така и поради вчерашната профилактика на най-слушаните национални и частни електронни медии сигурно до 17 часа някои жени и бабички също са седели с памук в ушите, чакайки ракетите в Змейово да гръмнат.

А иначе какви ли живи цели ще порази снарядът? Защото синият шрапнел пак избухна, прави паралел “Труд” и така обявява решението на Едвин Сугарев да подаде оставка от НИС на СДС. Едвин изостави Надежда, експосланикът избрал свободата пред партийната дисциплина, допълва “24 часа”. Трябваше да държим по-твърда опозиционна линия, споделя самият той една от причините за решението си в интервю за “Дневник”. Надежда Михайлова се опитвала да му наложи хомот, допълва хипотезите “Труд”. Ако лидерът на СДС обаче се е опитвала да налага някакъв хомот, то това е хомотът на съобразяване с решенията на мнозинството. А пък и трябва да се признае, че тя твърде дълго се прави на дипломат в партията. В името на същата тази партия, тепърва Надежда ще има да й налага хомоти, убеден е вестникът. Защото тя трябва да прави правилната политика, която да събуди интереса на обществото. А освен това не трябва да се забравя, че идват и местни избори. И ако там тя се провали това вече няма да й го простят.

Има действително неща, които не могат да бъдат простени и забравени. Които трябва да бъдат помнени, както обявява “Стандарт”. Помнени като 11 септември 2001-ва година – денят, в който адът влетя в Манхатън. Защото изтече една година от ерата на Осама, отбелязва “Дума”. Какво е положението днес, една година по-късно – бази и мисии са в повишена готовност, световна тревога за 11 септември, разкрива Монитор. Крият вицепрезидента, опасност от атентати, допълва “24 часа”. Действително светът вече не е същият. Не е и такъв какъвто беше преди 6 месеца. А политическият пъзел на планетата непрекъснато се пренарежда, допълва вестникът. Когато човек се върне една година назад обаче неминуемо си задава въпроса дали всички тези хора загинаха напразно. И дали нещо друго освен смърт, прах и огъната стомана може да бъде открито под останките на Световния търговски център. Защото животът на всяко човешко същество поне малко е докоснат от трагедията. И затова първото, което трябва да направи е да приеме несигурността и страданието. И да запълни празнината, която се е отворила в него с нещо ново, разсъждава писателят Паулу Коелю в “Дневник”. И всъщност това събитие предизвика огромна промяна в света и хората и тези, които загинаха не умряха напразно. Те накараха всеки един от нас да преосмисли собствения си живот и ценности и ни подтикват към съдбата, за която винаги сме мечтали да имаме, но никога не сме намирали смелост да уловим. Защото тази човешка трагедия всъщност ни позволи да отворим собствения си мироглед и да се вгледаме в смисъла на живота си.