Редовната консумация на алкохол е основен рисков фактор за развитие на панкреатит

Панкреатитът е едно от най-разпространените заболявания на храносмилателната система. Възпалението на панкреаса може да бъде внезапно и остро или да се развие бавно и да доведе до хроничен панкреатит. За последните 3 десетилетия честотата на панкреатит се е увеличила повече от 2 пъти. В развитите страни заболяването се "подмладява". Средната възраст на засегнатите е паднала от 50 на 39. Повече по темата разказва доктор Десислава Господинова, гастроентеролог в УМБАЛ "Св. Екатерина"

Доктор Господинова, кажете повече какво представлява панкреатитът?

Острият панкреатит представлява възпалително заболяване на панкреаса. Това е орган с две основни функции - от една страна произвежда храносмилателни ензими, необходими за разграждането на хранителните компонентите в червата, а от друга - хормони, в това число инсулин, който регулира нивата на кръвна захар. Най-честите причини за развитието на остър панкреатит са наличието на камъни в жлъчния мехур и прекомерната консумация на алкохол. При това състояние се наблюдава нарушаване в освобождаване на храносмилателни ензими, които вместо в червата, се активират още в самата жлеза. По този начин в панкреаса започва процес на "самосмилане" и се развива локално възпаление. В по-леките случаи заболяването протича като интерстициален едематозен панкреатит, без трайно увреждане на тъканите при подходящо лечение. В по-тежки случаи може да се развие некроза, при която части от панкреатичната тъкан загиват и това състояние наричаме некротизиращ панкреатит. При повечето пациенти острият панкреатит не води до усложнения и те се възстановяват безпроблемно със своевременно лечение. При малка част обаче заболяването е по-сериозно и изисква интензивни медицински грижи.

Какви са рисковите фактори? Какво го провокира?

Когато говорим за остър панкреатит в 60-75% от всички случаи причините са наличието на камъни в жлъчния мехур и алкохолната злоупотреба. При жлъчнокаменната болест малки камъчета могат да попаднат в общия жлъчно-панкреатичен канал като предизвикват стоп в оттичането на панкреатичния сок, което води до преждевременното активиране на ензимите и възпалението на жлезата. Редовната консумация на алкохолни напитки също е основен рисков фактор за развитие на панкреатит, като рискът нараства с количеството и продължителността на приема. Други рискови фактори, които провокират развитието на панкреатит, са затлъстяването, консумацията на храни с високо съдържание на мазнини и ниско съдържание на фибри. Те увеличават шанса за образуване на камъни в жлъчния мехур, които да доведат до заболяването. Тютюнопушенето също е рисков фактор, който се свързва с по-тежко протичане и с повишен риск от хронифициране на възпалителните процеси.

Какво е характерно за острия панкреатит?

Острият панкреатит често се проявява с внезапна, силна и постоянна болка в горната част на корема, която често преминава към гърба. Обикновено тя продължава дни и често се облекчава от навеждане напред. В повечето случаи е придружена от гадене, повръщане, подуване на корема, повишена температура и учестен пулс. При хора с жлъчнокаменна болест болката се появява в дясната горна част на корема, често след хранене, като се разпространява към гърба и дясното рамо, като в последствие може да премине в панкреасна болка. При хора с алкохолен панкреатит симптомите често се появяват един до три дни след прекомерна употреба на алкохол или след спирането й.

Диагнозата се поставя при наличието на два от следните три критерия: характерна коремна болка, повишение на панкреасните ензими и характерни образни находки. Лабораторно се установяват повишени стойности на липаза (по-специфичен маркер) и амилаза, обикновено три пъти над горната граница на референтните стойности. Често се наблюдава повишение на левкоцитите и CRP като израз на системен възпалителен отговор.

По-рядко заболяването може да бъде причинено от наследствени състояния, като фамилна хипертриглицеридемия и наследствен панкреатит - обикновено при деца и млади възрастни. При около 20% от пациентите не може да се установи основна причина, като в този случай говорим за идиопатичен панкреатит.

А как е при хроничния панкреатит?

Хроничният панкреатит представлява прогресивно възпалително заболяване, водещо до трайно увреждане на панкреасната тъкан и загуба на нейните функции. Основният симптом е интензивна, продължителна или периодична болка в корема, която може да се разпространява към гърба и гърдите. С напредване на заболяването се намалява производството на храносмилателни ензими, като това води до подуване на корема, промяна в цвета и консистенцията на изхожданията и отслабване на тегло поради нарушено усвояване на храната. Прогресивно може да се развие и диабет, ако бъдат увредени клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин.

Какво е лечението?

Целта на лечението при острият панкреатит е да се овладее възпалението навреме и да се премахне основната причина.

При леката форма често е достатъчно приложението на интравенозни течности, овладяването на болката и постепенното възстановяване на храненето. При умерено тежък и тежък панкреатит се изисква по-стриктно наблюдение, тъй като възпалението може да засегне и други органи като сърцето, белия дроб и бъбреците. Много пациенти в тези случаи не могат да се хранят в началото на заболяването си и се нуждаят от ентерално или парентерално хранене. Около 30% от хората с тежък остър панкреатит развиват инфекция в увредената панкреатична тъкан. В тези случаи се прилагат антибиотици като целта е да се предотвратят инфекциите и да овладеят вече наличните такива.

Ако причината за заболяването е жлъчнокаменна болест се обмисля хирургичното премахване на жлъчния мехур (холецистектомия). При наличие на камъни в жлъчните пътища може да се извърши ендоскопска интервенция ERCP за тяхното отстраняване и спомагане на оттичането на жлъчен и панкреасен сок.

Какви са усложненията при остър панкреатит?

Едематозно-интерстициалният панкреатит обикновено протича с умерено тежка симптоматика. При него смъртността е ниска и рядко се развиват усложнения. При некротичният панкреатит обаче протичането е тежко и има лоша прогноза, тъй като не са редки случаите на локални и системни усложнения. Сред усложненията са появата на панкреасни псевдокисти, които се образуват в тялото и опашката на панкреаса 3-4 седмици след началото на заболяването. При усложнени псевдокисти може да настъпи пробив към перитонеума, плеврата, червата с инфектиране, развитие на абсцес и кръвоизлив, както и тромбоза на порталната или лиеналната вена.

Неусложнените кисти често се лекуват консервативно или чрез пункция под ехографски контрол. При липса на успех се провежда перкутанен дренаж или интервенция. При около 50% от болните с остър некротичен панкреатит настъпва вторично инфектиране на некротизиралите тъкани, което изисква антибиотично лечение и понякога хирургичен дренаж. Друго възможно усложнение е абсцесът на панкреаса, което протича с коремни болки, наличие на подутина в епигастриума и тежко септично състояние. Той се лекува чрез перкутанен дренаж или оперативно отстраняване на абсцеса.

Панкреатитът може да причини и други локални и системни усложнения като панкреасен асцит, обструкция на жлъчните пътища, шок, перикарден излив, ерозивен гастрит, язва, плеврален излив, респираторен дистрес синдром, остра бъбречна недостатъчност, тромбоза на бъбречни съдове и др.