Служители в Лондон заявиха, че голям брой британски и американски самолети са участвали тази нощ в нападение срещу иракски военни цели, съобщи Би Би Си.

Подробностите са оскъдни, но според съобщенията в нападението срещу въздушно-отбранителен комплекс на 380 километра западно от Багдад са участвали около 100 самолета. 12 от самолетите са пуснали прецизно насочени бомби по набелязаните цели.

Тази година бяха извършени повече от 30 нападения срещу иракски инсталации, но тази операция се смята за най-голямата до сега.

Кореспондентът на Би Би Си по въпросите на отбраната заяви, че последният въздушен рейд отправя политическо послание, че воденият от Съединените щати съюз напълно сериозно гледа на възможността за използване на военна сила срещу Ирак.

Междувременно, администрацията на Буш започна по-активни консултации с Конгреса и с международните си съюзници по въпроса за Ирак на фона на нови съобщения за придвижване на военна техника по-близо до иракските граници, вероятно като подготовка за военни действия. В същото време обаче през последните седмици се появиха информации, че американските главнокомандващи имат известни съмнения около военните удари.

Официално, цивилните и военните лидери на Пентагона никога не са признавали, че между тях има нещо повече от плодотварни дискусии.

В доста американски вестници изтекоха информации - които бяха официално отречени - че в обединения комитет на началник-щабовете на американската армия имат известни съмнения относно предстоящи военни действия. Те бяха коментирани като нещо повече от обичайната предпазливост относно излагане на американски сили на опастност.

В същото време се появиха и информации, че на няколко пъти министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд е изразил недоволство от липсата на инициатива от страна на военните при обсъждането на въпроса за Ирак. Някои наблюдатели посочват, че подобни търкания не са нищо ново и могат дори да се окажат ползотворни. В този случай обединеният комитет на началник-щабовете на американската армия е сред най-предпазливите защитници на идеята за удари срещу Ирак, и, предвид спомените от Виетнам, обяснимо настоява за широка политическа подкрепа, преди да бъдат започнати подобни операции.

Но като се има предвид, че за администрацията на Буш идеята за някакъв вид действия срещу Ирак вече изглежда почти безалтернативна, основната задача на военните сега вероятно ще се окаже да започнат подготовката за възможни удари и да прецизират своята военна стратегия.