Появи се най-сериозната за тази година провокация към средностатистическия българин и към феминизиращата се (в положителен аспект, разбира се) българка. Световното първенство по футбол, или накратко казано Мондиал 2002.

Дилемата “футбол или всичко останало” натежава със страшна сила. За футболните хардлайнери “щом има мач – нема това-онова”, сяда се пред телевизора и се гледа. За по умерените, но навити футболни фенове, трагедията наистина е сериозна. От една страна са служебните задължения – тези, от които иде “хлябът наш насъщний”, битовите такива – прахосмукачка, тупане на килим (да не дава господ такова бедствие), нервна съпруга и т.н. На другия полюс застават за цял месец далечните Япония и Корея, техните стадиони и нашите телевизори.

“Вечният” въпрос, формулиран от мъдрецът от Стратфорд, иначе казано – Шекспир, “Да бъдеш или не” става наистина гениално актуален. “Да затворим държавата”, се провикнаха безгрижни стадионни маниаци. Да, но чичко Ферхойген вчера промърмори, че сме си много зле и ни трябва “arbeiten” – по нашенски “работа”, ако искаме да влезнем в Европа.

Оказва се, че единствената оправия е футболните първенства да се провеждат на по-нормални места. Та часовата разлика да позволи “реализирането” на поговорката – “И вълкът сит, и агнето цяло” или “И мачът гледан, и работата свършена”.