Множеството в София върна част от изгубената жизненост на папа Йоан-Павел Втори, пише специалната кореспондентка на испанския вестник Ел Паис в София Лола Галан.

Папата никога не е обвинявал България за атентата от май 1981 г., който беляза живота му завинаги. При пристигането си в София вчера – 23 май Йоан-Павел Втори разсея всякакво съмнение за значението, което придава на така наречената българска следа, за която се предполага, че е помогнала на турския терорист Али Агджа в подготовката на атентата срещу него във Ватикана, отбелязва Лола Галан.

По-нататък в статията си тя цитира първите думи на Карол Войтила на българска земя, с които той заявява, че при никакви обстоятелства не е преставал да обича българския народ. Въпреки здравословните си проблеми папа Йоан-Павел Втори изглеждаше значително възстановен снощи, пояснява испанската журналистка.

Тя отбелязва, че в България има едва 80 000 католици, а 45-годишният президент на страната Георги Първанов, бивш член на комунистическата партия, разделя властта с един изключителен премиер, бившия цар Симеон, с когото папата ще се срещне утре – 25 май в Рилския манастир, заключава специалната пратеничка на в. Ел Паис

Почти всички немскоезични вестници днес отразяват посещението на папа Йоан-Павел Втори в България. Под заглавия като "Българите приветстват папата като посланик на Запада" /на германския Франкфуртер Алгемайне Цайтунг/ и "Папата изчисти българите от позорното петно" /на австрийския Клайне Цайтунг/ немскоезичният печат отбелязва, че България е по-особена спирка в поредната обиколка на главата на Римокатолическата църква. Като причина се посочва, че името на България беше замесено в спекулациите около атентата на площад Свети Петър преди 21 години.

За разлика от визитата в Азербайджан, на която мюсюлманското население на страната реагира равнодушно, посещението в православна България събуди големи очаквания, се казва в статиите. Според авторите върху България все още пада сянката на съмнението, че оттам е тръгнал заговорът за покушението на папата през май 1981 г.

Още с пристигането в София папа Йоан-Павел Втори направи "жест на помирение", пишат вестниците и цитират приветствените му думи пред храма Св. Александър Невски "Никога не съм преставал да обичам българския народ". За политическите кръгове в бившата страна от източния блок това беше "недвусмислен знак на помирение" и "така очакваното опрощение, което беше посрещнато с аплодисменти от все сърце", се казва в статиите.

Авторитетното списание Шпигел отбелязва, че целта на визитата на папата в България е сближаването между римските католици и източноправославната църква. "Политическите кръгове в София обаче оценяват посещението като знак за окончателното помирение между Ватикана и България" след атентата от 1981 г.

"Дори българите, които не изповядват католицизма, придават голямо значение на посещението", пише австрийският вестник Ди Пресе. "Единствено православната църква дълго време се противеше на папската визита, макар историята на българската православна църква да сочи, че най-сериозните й конфликти са били с Константинопол, а не с Рим. В средата на 19-и век част от епископията дори възнамеряваше да се присъедини към Рим, за да се изплъзне от влиянието на патриарха в Константинопол".

"Причина за днешното враждебно отношение към Рим е тясната връзка между Българската православна църква и московския патриарх, който обвинява Ватикана, че предприема агресивни мисии", пише по-нататък кореспондентът на Ди Пресе Томас Гьоц. "Ден преди посещението на папата в България се появи книгата на полски журналист, която има за цел да отхвърли подозренията за евентуално участие на българските тайни служби в атентата срещу папата през 1981 г. В България се надяват, че гостът от Рим ще направи най-сетне недвусмислено изявление и така ще сложи кръст на кошмарните слухове”.

България не е първата православна страна, посещавана от папа Йоан-Павел Втори, но изключително сърдечният прием, който властите, интелектуалците и населението искаха да му засвидетелстват, е красноречив за евентуално отваряне на християнския Изток към Римската църква. Това пише днес Жерар Льоклерк, отразяващ посещението на папата в България за френския в. Фигаро, в статията си "Отварянето на християнския изток".

Разбира се, причините за това отношение са и политически, продължава Льоклерк. В София се опитват да сложат кръст на минало, през което българската идентичност прекалено дълго беше асимилирана от най-безпощадния сталинизъм. Подозрението за "българска следа" в атентата от 13 май 1981 г., при който папа Йоан-Павел Втори се размина на косъм със смъртта, все още тегне в съзнанието на хората. Интересът папата да посети София става още по-разбираем, като знаем, че София се нуждае от нов облик, с който да се представи в по-добра светлина пред Европа и пред останалата част на света.

Трудностите, срещани в опитите си да изведе страната от слабото икономическо развитие и мизерията, с които смело се нагърби правителството на цар Симеон, изискват един истински скок, а той е възможен единствено ако се намери изход от изолацията във всички области, отбелязва френският журналист.