Интервю на Милослав Йосифов

М.Й. - Как приемаш идеята Европалия?

Г.Г. - Идеята е много добра, защото прави това, от което българската култура и в частност литературата в момента има нужда. А именно – да изнесем култура, тъй като това също е продукт, който подлежи на изнасяне. И всички, които се гнусят от понятията продукт, изнасяне, конвертируемост, без да осъзнават служат на някакви романтически представи, доста остарели.

Имайки пред вид Европалия, за България е много важно да смени лицето, с което е позната навън. По съвсем друг повод веднъж говорих с една германка - преводачка от български. И на нея й беше омръзнало България да се свързва с киселото млеко, розовото масло, Мистерията на българските гласове, вдигането на щанги, “златните” момичета. Ние си мислим че това ви харесва и затова го изнасяме, казвам й аз. А тя ми вика – не, вие само това изнасяте, тъй че няма друго какво да видим. И затова се надявам да има леко изместване в образа – покрай хубавите неща, като киселото мляко, да се видят и други.

М.Й. - Ти каза литературата има нужда от това представяне. Добре, но все пак само трима автори, които сте избрани да заминете за Белгия в рамките на Европалия, могат ли да представят “лицето” на българската литература?

Г.Г. - Първо, тук зависи от параметрите, по които са избирани авторите. Доколкото разбрах това е съгласувано с белгийската страна и идеята е поканените автори да са преведени на френски език през последната година. Ако само трима са преведени, толкова по-жалко за литература и толкова повече има нужда от това, което казах преди малко – именно от излизане навън.

Наистина, щеше ми се да има повече автори, но и трима не са малко, в смисъл, че ако са достатъчно добронамерени и добре представящи се, те несъмнено биха отворили път на други след тях, както се каза – дума, дума отваря.

М.Й. - Възможно ли е, според теб, цялостно представяне на литературата на една нация в рамките на подобен форум?

Г.Г. - Категорично не. Утопии са да бъдат представени цялата литература, цялата музика, цялото изкуство. Трябва да се представи частта, която е представителна за това цяло – най-съблазнителното.

В крайна сметка на Европалия, като на всеки панаир, се представят само мостри.

М.Й. - На Европалия един от основните раздели са конференциите – няколко на брой и много важни, и беше подчертано, че на тях акцентът ще се измести от културата към политиката. Не те ли дразни това поредно подменяне и поредно понасяне на политиката “на раменете” на културата?

Г.Г. - И да ме дразни, знам че е неизбежно. Например на фестивала във Франция “Хубавите чужденки” миналата година, неизменно във въпросите на публиката присъстваше политическото. Може би ние трябва да обясним, защо въпреки различната политическа ситуация у нас и в страните от ЕС, нещата, които се случват в културата са много по-сходни, в някаква степен вън от политическото.

Казах го и тогава във Франция – това че ние живеем в посткомунистическа ситуация, и че Франция има два века демократични традиции, в крайна сметка не влияе върху личната съдба на един човек, който се развежда - екзистенциалните проблеми навсякъде са еднакви.

М.Й. - Какво се случи с теб, след този сериозен успех на “Естествен роман” във Франция?

Г.Г. - Отвори ми се малко оптимизмът към това, че една книга ако е читава може да пробие. Независимо дали е написана на български език и че авторът й живее в София и работи в малък вестник или където и да е. Най-хубавото е това усещане, че тази книга си я на писал по някакъв повод на някакъв език в някакво време и оттук нататък ти не полагаш грижи за нея - тя вече сама се движи.

М.Й. - Идват два страхотни празника – Великден и Гергьовден. Полагайки се в атмосферата, която носят, има ли нещо, което да те притеснява, смущава или пък да те обнадеждава – има ли време за подобни емоции?

Г.Г. - Това са любимите ми празници, особено Гергьовден, както и 24 май. Но не бива да очакваме от празниците повече, отколкото те могат да ни дадат. Празниците са затова, за да се почувстваме в някакъв момент по-нормални и по-близки с някои хора. Аз нямам свръхочаквания към тези празници, стига ми това, че времето вероятно ще е добро, всичко ще е зелено, ще има агне на Гергьовден и ще се съберем заедно с близки хора.