Препълнената до краен предел зала 1 на НДК запя спонтанно “Многая лета” в чест на главата на Римокатолическата църква папа Йоан Павел ІІ. Това се случи след края на тържествения концерт по случай 24 май и на посещението на Светия Отец в България, концерт, който Йоан Павел ІІ по свое желание изгледа от специалното си място на сцената, непосредствено до изпълнителите. Той сам възвести започването му, като удари три пъти камбаната, която е специален дар от него за децата на България и монумента “Камбаните”.

Началото беше трогателно и наситено с дълбока символика. От двете страни на сцената, почти едновременно излезнаха папа Йоан Павел ІІ, подкрепян от своите кардинали и един друг духовен водач, един от патриарсите на българската култура Йордан Радичков.

Ние, малките народи, сме като малките деца – радваме се на всеки знак на внимание от страна на големите. Така Радичков започна своето приветствено слово към Светия Отец. Ние не познаваме високомерието и надменността и не ги обичаме…може би защото не сме владели други народи. Вярваме, че всеки народ – голям или малък, има право на флаг и на глас, каза още големият български писател.

Словото му беше изпълнето с онази характерна за Радичков митологичност на думите.

Страната ни е малка по територия, каза той, но с течение на годините, човекът тук е наименувал всяка педя земя и като е давал имена, по този начин българинът е покръствал земята си – у нас даването на име се смята за кръщение.

От своя страна Светия Отец още веднъж засвидетелства огромното си уважение към българския народ, прочитайки част от своето обръщение на български език.

Щастлив съм да се срещна с вас, представители на различните направления в науката, изкуството и културата, започна словото си папата към поканените на концерта. Обръщам се към вас с почит и възхищение, като си давам ясна сметка за това, колко е деликатен и важен приноса, който отдавате за изграждане на едно общество на взаимното разбирателство и готовност за сътрудничество, чрез великодушната обмяна на културни и духовни ценности, каза Йоан Павел Втори.

Той сърдечно благодари на всички, които с изискани думи са разтълкували чувствата на присъстващите и които са напарвили възможно неговото посещение в България. Срещата ми с представители на културата и изкуството се провежда в един особено важен ден - когато България чества празника на Светите братя Кирил и Методий, честване, което съвпада с празника на българските букви, подчерта в словото си римският първосвещенник. Той цитира надписа на хан Омуртаг "Човек и добре да живее, умира и друг де ражда. Роденият по-късно, като види този надпис, ще си спомни за онзи, който го е написал..." Много бих желал тази наша среща да се превърне в тържествен общ акт на почит и благодарност към Светите братя, които през 1980 година провъзгласих за съпокровители на Европа, и от които и днес все още има какво да научат хората на Изтока и Запада, бяха думите на папата.

Делото на Кирил и Методий предстявлява велиик принос в оформянето на общите християнски европейски корени, които определят една от най-важните културни точки за преосъществяване по един нов начин на сегашното обединение на континента. Светият отец цитира и думите на хилендарският монах Паисий, че всеки народ със славно минало има право на прекрасно бъдеще.

В заключение, папа Йоан Павел Втори се обърна към присъстващите с думите: Римският епископ гледа на вас с доверие и потвърждава своята увереност в отговорната задача, поверена на хората на изкуството и културата за опазване на знанията и мъдростта, които са ги вдъхновили. Пожелавам на България - прекрасната страна на розите, едно светло бъдеще, за да продължава да бъде земя на среща между Изтока и Запада.

Последвалият концерт беше един уникален букет от най-добрите български певци и състави. Началото дадоха Теодосий Спасов и Стоян Янкулов-Стунджи, последва ги виртуозният кларинет на Иво Папазов-Ибряма и една от кулминациите – 100-те каба гайди и след тях песента от Космоса на Валя Балканска.

Симфоничният оркестър се дирижираше от Емил Табаков, които акомпанираха на изключителния наш цигулар Минчо Минчев и оперните асове Цветелина Кънчева и Калуди Калудов. На сцената излезнаха и Мистерията на българските гласове, прочутият хор за ортодоксални песнопения “Йоан Кукузел” и ансамбъл “Тракия”. Светият Отец през цялото време, след всяко изпълнение, аплодираше и поздравяваше артистите.

Краят дойде, след като на сцената излезнаха всички изпълнители, заедно с детския радиохор и Хоровата капела “Светослав Обретенов”, които заедно изпълниха един от българските химни “Върви, народе възродени”.

От първия ред на ложите на балкона концерта изгледаха премиерът Сакскобургготски и царица Маргарита, парламентарният шеф Огнян Герджиков, вътрешният министър Георги Петканов, министрите на икономикана Николай Василев и на културата Божидар Абрашев.

Соломон Паси седеше на първия ред на партера, обграден от кардиналите на Светия Отец.