Пресцентърът на Министерството на земеделието и горите разпространи отчет за работата на ведомството. Предлагаме Ви пълният му текст.

"Аграрното министерство е приело през годината 10 законопроекта, 15 ситуационно-перспективни анализа и над 20 наредби. Два от законите са ключови за земеделието по пътя му към Европа - за фуражите и ветеринарно-медицинската дейност, се казва в отчета . Законите за кооперациите и за арендата в земеделието регламентират икономически целесъобразните форми на стопанисване на земеделските земи. Новият Закон за създаване на Национален център за аграрни науки преструктурира Селскостопанска академия и връща науката към истинската й роля да обслужва структурата и управлението на земеделското производство. Измененията в законите за собствеността и ползването на земеделските земи и възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд прецизират нормативната уредба.

Законопроектът за водните сдружения, внесен за обсъждане в Министерски съвет, предава безвъзмездно стопанисването на водоканалната мрежа на частни браншови структури. Готов е проектозаконът за посевния и посадъчен материал, продължава работата по законопроектите за животновъдството и за рибарството и аквакултурите. Народното събрание предстои да приеме Законопроект за лова и опазване на дивеча, както и изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители, с цел обслужване на проектите по програмата на предприсъединителните фондове на ЕС за развитие на земеделието и селските райони САПАРД.

50% от аграрното законодателство в страната вече е хармонизирано със законите на Европейския съюз.

В по-голямата си част това са резолюции и директиви в областта на ветеринарното дело и фитосанитарния контрол: за хуманно отношение при отглеждане на птици и животни, профилактика и борба със зоонозите, контрол над стоковите тържища и ветеринарно-медицинските препарати, за биологичното производство на земеделски и хранителни продукти и други. Приети бяха и наредби за строителството в горите и земите от горския фонд; за създаване на горската стража, за защита от болести и вредители и провеждане на търгове и конкурси при ползване на дървесина.

Първият етап от аграрната реформа, залегнал в "Програма 2001" на правителството на Обединените демократични сили (ОДС) приключи с връщането на земеделската земя в страната. До края на ноември 95,61 % от собствениците вече имат документи за реално притежаване на земята. 25,15 % от собствеността е върната в съществуващи или възстановими стари реални граници, а с планове за земеразделяне - 70,46%. Общо в страната е възстановено правото на собственост върху 53 987 хиляди декара земеделска земя, като до края на годината на 100 % ще приключи и поземлената реформа в областите Перник , Пазарджик, Враца, Монтана и Видин.

Инвестирането в земеделските стопанства нямаше да бъде възможно, ако не беше приключила поземлената реформа, продължава отчетът. За първи път тази година Европейския съюз (ЕС) одобри Програма за развитие на земеделието и селските райони на страните-кандидатки за членство. За България това е първата програма за субсидиране на земеделското производство, в рамките на която за 6 години ще получаваме по 52 милиона евро. Четири са приоритетните области за финансиране на проектите по програма САПАРД. Те са насочени към конкурентоспособност на преработвателния сектор чрез подобряване качеството на произведената суровина и са заложени в приетия от МС и изпратен в Брюксел

Национален план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 година. Проектите, които ще бъдат изработени по него, са ориентирани към изоставащи селски райони. Това са 77 общини, в които живее 12% от селското население върху 24 % от територията на страната.

От началото на ноември в района на Добрич стартира пилотен проект по програма САПАРД за повишаване на хигиенните качества на млекопроизводството. Целта на проекта е да се изпробват механизмите за усвояване на средства по предприсъединителните фондове на ЕС, като европейската субсидия е за 560 хиляди евро, а съфинансирането от страна на фонд "Земеделие" - 116 хиляди евро. Средствата се използват за закупуване на резервоари и охладителни вани за млекосъбирателните пунктове в селата, доилно оборудване и подобряване на условията за отглеждане на животни.

Реституцията на земеделската собственост раздвижи и пазара на земята. Според проучване на САПИ през 1999 г. се забелязва динамика в процеса на покупко-продажби на имоти в Североизточна България, както и налагането на арендата като основна форма на стопанисване на земята. Очаква се през 2000 г. във всички поземлени комисии в страната да заработи Национална информационна система за пазар на земята, която ще обслужва собственици, арендатори и Агенции за недвижими имоти. Системата действа пробно от ноември в Добрич, Плевен и Пловдив.

За първи път през 1999 г. започна и реалното издаване на поименни компенсационни бонове.

Държавата дължи на собствениците 3.5 милиона декара невърната земя на стойност 1.3 млрд. нови лева. Гражданите ще бъдат обезщетени със земя за 800 хиляди декара, а за разликата от 2.7 милиона декара ще им бъдат издадени поименни компенсационни бонове на стойност 1 милиард нови лева. Удостоверенията вече се връчват на собствениците в районите на Каварна, Балчик и Добрич.

83.25% от дълготрайните материални активи в земеделието вече са раздържавени. Предстои приватизация на активите на напоителните системи, както и на 63- те горски фирми, които бяха създадени след отделянето на стопанската дейност от контролните функции на лесничействата. Първата горска фирма - "Колхида" - Ямбол вече е продадена, други 5 ще сменят собственика си в началото на 2000 година.

108 процедури за приватизация са открити за 10-те месеца на 1999 година. Сключени са 86 сделки, 70 от които за цели предприятия и 16 - за обособени части. Общо от 1992 година до края на 1999 г. са открити 744 приватизационни процедури, като за 456 обекти от селското стопанство, животновъдството и хранителната промишленост са сключени сделки на стойност - 11 645 389.25 лева. Приватизацията в земеделието следва да приключи до средата на 2000 година.

63.9 % от общо регистрираните 11 593 производствени структури в страната се занимават с растениевъдство, 16.2 % - с животновъдство, 6.1 % - едновременно и с двете, 13 % - със селскостопански услуги, и 0.9 % - с експлоатация на зелени площи.

В областта на земеделието работи 25.7 % от активното население в страната. Частните структури са 62.5 %, кооперативните - 31 %, а държавните - едва 2.8 %.

1999 е третата година за земеделието, без продоволствени дефицити. 3 милиона тона е произведеното хлебно зърно от нова реколта, което с предходния остатък от 200 000 тона формира 3.2 милиона тона зърнено-фуражен баланс на страната. 13 223 777 декара са засетите площи с есенни култури, което е близо 5 % в повече от миналата година. 11 051 732 декара от тях, по данни на БАНСИК - системата за агростатистика в МЗГАР, са засети с хлебна пшеница и 2 172 045 декара - с ечемик. В страната е извършена дълбока оран на 6 939 512 декара. В есенната сеитба са участвали 16 724 плуга, 8 618 брани, 5 331 тракторни валяци и 6 762 сеялки за зърнено-житни култури.

600 хиляди тона е производството на ечемик - реколта ’99. Общото предлагане в страната, с остатъка от 290 хиляди тона от стара реколта, е 890 хиляди тона. 26 257 т. е реализираният износ на ечемик за тази година. Производството на царевица е 1 673 хиляди тона, а на маслодаен слънчоглед - 585 746 тона.

С 425 хиляди тона се е увеличил общият обем на зеленчукопроизводството в сравнение с 1998 година. Производството на краставици е нараснало с 52%, а на пипера - с 32%. Площите с картофи през последните години се стабилизират в рамките на 500 хиляди декара

439 инвестиционни проекта на обща стойност 22 249 696 нови лева е одобрил Управителният съвет на Държавен фонд "Земеделие" от началото на годината до 1 октомври. Рефинансираните проекти от търговските банки са на стойност 11 671 363 лева.

Най- много одобрени инвестиционни проекти има в Добрич, Пловдив, София-област, Видин и Силистра. 5 254 договори по краткосрочните финансови линии на ДФ "Земеделие" са сключени за периода от септември 1998 до ноември 1999 година за 34 милиона нови лева. Преференциалните кредитни линии са за производство на основните зърнени култури и изхранване на животни и птици от племенния генофонд.

Освен стоковите кредити за семена и торове, за първи път тази година ДФ "Земеделие" откри и две финансови линии за закупуване на горива и пестициди за есенната сеитба на стойност 6,5 милиона нови лева. Отпуснатият ресурс по четирите стокови кредита е усвоен 100%. За облекчаване на процедурата при кредитиране на земеделските производители регионалните дирекции на Фонда вече могат да одобряват проекти на стойност до 25 хиляди лева.

ДФ "Земеделие" разработи и специална схема за закупуване на селскостопанска техника на лизинг, заедно с "Джон Диър" и Обединена българска банка. Срокът за погасяване на кредита е 5 години, с 8 % лихва и първоначална вноска от 10 до 20 % от стойността на селскостопанските машини. Закупената техника е единственото обезпечение на отпуснатия кредит. Водят се преговори и с други фирми за закупуване на земеделска техника по същата схема.

През 1999 година. приключи маркировката на едрия рогат добитък, започва маркирането и на дребния рогат добитък. Програма ФАР отпусна 4,6 милиона евро на НВМС за въвеждане на информационна система за идентифициране на животните и животновъдните обекти и дооборудване на 11 специализирани лаборатории в страната.

Три български мандри - "Кондов екопродукт" в ловешкото Старо село, "BG фабрика" - Пазарджик и "Филипополис" - Пловдив получиха одобрението на Европейската комисия за износ на мляко и млечни продукти, а силистренският "Меком" може да изнася червено месо.

Продължава работата по инвестиционния българо-германски проект за изграждане на пазари и тържища за пресни плодове, зеленчуци и цветя. Първият обект в Сливен ще бъде открит на 27 декември, започна строителството на пазара на едро край Стара Загора и реконструкцията на тържището в Слатина и Хасково.

1999 година бе годината и на стартиралата реституция на горите и земите от горския фонд. До края на юли 250 800 собственици са заявили правото си да им бъдат върнати горите. Други 43 642 са заявили право на собственост за 1 610 084 декара гори и земи от горския фонд, без да представят документи.

От общо заявените общински гори - 1 398 914 хектара, поземлените комисии не са признали право на собственост върху 74 376 хектара. Половината от тях са само на територията на Бургаска област, 14 845 хектара - в областите Шумен и Търговище и 10 743 хектара- в Пазарджишка област.

При план 74 434 декара Националното управление по горите е залесило през тази година 75 хиляди декара Върху 982 632 декара е проведена борба срещу вредители и болести по горите, като за препарати са изразходвани 2 627 695 нови лева. Добити са 3 798 860 куб. м. дървесина, 94.8% от която е реализирана на вътрешния пазар. Местното население е добило 928 848 куб. м. дърва за огрев.

14 341 акта за нарушения в горите са съставени през изминалата година. Иззети са 58 моторни триона, 42 брадви, а 143 превозни средства са задържани. 178 нарушители са дадени на прокурор за нанесени щети в размер на 82 957 лева.

За ловностопански мероприятия са изразходвани 1 746 000 лв. Произведени са 32 хиляди фазани и 1000 кеклика. 300 броя яйца от кралски фазан са внесени от Словакия и 1 500 яребици от Турция за опресняване на кръвта. Приходите от международен ловен туризъм са 2 200 хиляди марки, като 800 чуждестранни ловци са посетили страната ни до края на октомври.

С решение на Народното събрание от 21 декември 1999 г. Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа се преобразува в Министерство на земеделието и горите".