На остров Ман се провеждат много мотоциклетните състезания и е произведен само  един модел автомобил.
Ако въобще това нещо на колела би могло да носи гордото име кола!

Зад проекта е стояла компанията Peel Engineering Company, която е повече известна с производството си на артикули от фибростъкло, като корита на лодки, катери и обтикатели за спортни мотоциклети през 50-е години на миналия век.

Точно по средата им - през 1955-а компанията представя и модела си Peel P50.

Това всъщност не бил обикновен автомобил, а моторно създание, което още с появата си автоматично влязло в историята и книгата на рекордите на Гинес като най-малката въбоще произвеждана в света кола.

Изключително малките габарити - дължина 134 cм и 99 cм широчина, както и супер-ниската маса на колата - точно 59 kг, биха направили сегашният най-малък сериен автомобил - двуместният Smart ForTwo да изглежда на фона й като огромен автомобил тип джип.

Още по-интересен и малък е бил прототипа на колата /на снимката с жената/, който имал едно колело отпред и две отзад.
Автори на колата са Сирил Канел и Хенри Кисак, а за десетте години на производството й до 1965-а година са били направени по поръчка едва 50-на броя.

Идеята на дизайнерите била изключително проста - да се направи кола за един човек и пазарскатa му торба.

При минималните размери на автомобила не са имали никакъв проблем и с двигателя. Това е 49-кубиков, двутактов мотор от малък мотоциклет с максимална мощност от 4,5 к.с., който задвижвал задните колела на колата-рекордьор.

Предавателната кутия на Peel P50 била тристепенна, но отсъствала задна предавка. За да обърне посоката, водачът просто изкачал от седалката, хващал специално направената за целта дръжка отзад на автомобила /отпред на прототипа/, завъртал автомобилчето на обратно и отново се качвал в него.

Сериозна екстра, каквато нямал и няма нито един автомобил преди и след островната пазарска количка.

Peel P50 нямал още нещо, без което не тръгва нито един съвременен автомобил - стартер.

Моторът се запалвал с елементарен кик-стартер, колата нямала и приборно табло със скоростомер, защото динамичните качества на колата не и позволявали да достигне определените тогава от закона скорстни лимити, дори в градското движение.

Автомобилчето „стъпвало" на пет цолови картинг колела и имало максимална скорост под 40 мили в час /64 км/ч/.
Разходът на горивото бил фантастичен, както за времето си, така и за днешните мерки - 2,8 литра на 100 км път.
Малката маса на колата означавала, че няма нужда и от крик за да се замени спукана гума - операция, която отнемала едва две минути.

Естествено, освен плюсове, количката имала и доста минуси.
Не ставала за хора по-високи от 1,85 м, двигателчето било доста шумно, а и возията си била като на картинг - доста директна към четирите букви и бъбреците на возещия се.
Отсъствието на истинско окачване понякога водело до полягане настрани на колата при движение по по-груби пътни настилки.

Автомобилът представлявал интересно предложение за тези, които искали да се преместят от едно място в друго с минимални разходи, да намират винаги място за паркиране и да не зависят от задръстванията.
Освен това, каращите колата, винаги предизвиквали интерес, дори по-голям от тези, които карали поршета и бентлита.

Автомобилът се е превърнал в сериозна рядкост днес при оцелели всичко 20 коли. При цена през 50-е години от 200 британски паунда, днес колекционерите плащат за запазен екземпляр вече над 35 000.

Източник: auto-press.net