С тържества в цялата страна днес ще бъде отбелязан Националният празник на България. Денят на освобождението ще бъде почетен и от сънародниците ни зад граница.

3 март се отбелязва като Ден на освобождението на България от турско робство от 1888 г. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г. През 1988 г. е обявен и за официален празник, а с решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за Национален празник.

Първоначално е отбелязван на 19 февруари, по стар стил, и за първи път преди 90 години се чества на 3 март .

На 19 февруари 1878 г. в градчето Сан Стефано (днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул) Русия и Османската империя подписват предварителен договор, с който слагат край на Руско- турската война от 1877-1878 г. Николай Игнатиев и Александър Нелюдов от руска страна и турският външен министър Сафет паша и посланикът в Германия Садулах бей от страна на Османската империя, слагат подписите си под документа. Договорът не третира само съдбата на българския народ. Разгледани са много аспекти на Източния въпрос.

3 март слага край на петвековното робство за българския народ. Според договора, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое християнско правителство и войска. На чело на княжеството стои княз, избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Подчертано е, че член на властващите в Европа династии не може да се възкачи на престола. Предвидено е събрание от български първенци да обсъди и приеме Конституция на страната.

Член 8 от договора задължава османските войски да напуснат страната. Предвижда се двегодишно руско присъствие, което да подготви бъдещото самостоятелно развитие на България.

Българската държава е възстановена в етническите си граници, установени от нарочна международна комисия. Площта на новосъздаденото княжество е над 170 000 кв. км. Санстефанският договор потвърждава границите, които българите сами очертават за своя етническа територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 г. и с проведените през 1873 - 1875 г. допитвания.
Княжество България обхваща Северна България, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония (без най-южните области), части от Косово - Качаник и Албания - Корча, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.

България остава в тези граници само няколко месеца. Сан Стефано възстановява българската държавност, но съдбата й се определя през лятото на 1878 г. От 1 юни до 1 юли се провежда Берлинският конгрес, който ревизира Санстефанския мирен договор.

Току що освободена, страната ни е разкъсана на 5 части. Около 2 000 000 души са поданиците на Княжеството, осакатено на 63 752 кв. км. Извън Българската държава остава територия около 150 000 кв. км, населена от над 2 500 000 българи! Южна България под названието Източна Румелия е обявена за автономна област в рамките на Османската империя и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Всички българи, живеещи в Одринско, Беломорието и Македония, след няколко месеца свобода, отново стават подвластни на Високата порта. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Западните покрайнини на Сърбия.

Въпреки че опиянението от Сан Стефано трае само няколко месеца и на практика 3 март е само една крачка към 1 юли, Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство.

Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия, води до непобедимия устрем на Българската армия пред стените на Одрин, води до две национални катастрофи...

Външната политика на монархията половин век след Освобождението е един непрестанен стремеж към България от 3 март...