Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят...

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. (стар стил 25 декември 1847 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева.

Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".

От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"
в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, като става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.

"През 2008 г. предстои да честваме съдбовни годишнини - 130 години от Освобождението и 100 г. от провъзгласяването на независимостта. За цял един народ е потребно преди всичко свобода, не само за да има напредък, но въобще да е възможен животът с чест и достойнство."

Това каза председателят на Народното събрание Георги Пирински при отбелязването на 160-годишнината от рождението на Христо Ботев по време на церемония пред бюст-паметника на революционера в Борисовата градина.

Организатори на честването са Националният комитет за честване на 160-годишнината от рождението на поета, Министерството на културата, Министерството на отбраната, Столична община, Общонародна фондация "Христо Ботьов" и Българска национална телевизия.

Празникът беше отбеляза с полагането на венци пред бюст-паметника от гвардейци. На церемонията присъстваха министърът на културата Стефан Данаилов, председателят на Народното събрание Георги Пирински и вицепрезидентът Ангел Марин.

В Борисовата градина се събраха и много граждани и членове на патриотични съюзи.

Министър-председателят Сергей Станишев ще бъде гост на честванията в родния  град на поета-революционер.