45% отказват да се ваксинират - млади, неболедували и от гетата

Около една пета от пълнолетните българи вече са напълно ваксинирани. Друга една пета - още не са, но казват, че ще го направят - немалка част от тях вероятно отлагат ваксинацията след прекарано заболяване. Има обаче и 45%, които нито са се ваксинирали, нито възнамеряват да го направят. Сред тях личат най-вече млади и представители на гетоизираните и маргинализираните общности. Има и около една десета, които не съумяват или не желаят да отговорят на въпроса за ваксинирането. Данните са от редовното, независимо изследване от тридесетгодишната програма на "Галъп интернешънъл болкан", проведено между 2 и 10 септември по метода "лице в лице".

Така, в крайна сметка, обществото ни се оказва разделено на две половини: едната се е ваксинирала или твърди, че смята да го направи, а другата - нито се е ваксинирала, нито смята да го направи. При това, част от онези, които твърдят, че ще се ваксинират, може би дават очаквания, а не искрения отговор.

Източник: Галъп

Респондентите в националната извадка бяха помолени да определят коя измежду няколко опции се отнася за тях лично. "Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус", казват 5%. 19,2% казват, че са ваксинирани с две дози. Тези 19,2% са условно над милион от пълнолетните българи. Вижда се генералното покриване на декларации на респондентите и официалната статистика.

21,5% признават, че не са ваксинирани, но ще се ваксинират. Ако в цялата извадка над една трета от пълнолетните свидетелстват, че са изкарали болестта, то в групата на отговорите "не съм се ваксинирал/а, но ще го направя" делът на прекаралите болестта е по-висок - около две пети. Валидна е хипотезата, че част от изоставането с ваксинирането се дължи именно и на това, че мнозина са прекарали болестта, респ. не бързат с ваксинирането или то не е на дневен ред.

БАН представи митове и реални странични реакции за ваксините срещу COVID-19

Свободата започва там, където свършва знанието

И все пак, показателите показват консистентни трендове в поредицата месечни вълни на изследване на агенцията - затова и биха могли да се вземат за добра отправна точка. Те показват, че преболедувалите у нас са пъти повече от официално отчетените. А ако, например, процентите експериментално се отнесат не само към пълнолетните, но към всички българи, то може да се каже, че близо 2.5 милиона са преминали през заболяването. А с безсимптомни случаи, това число може да се окаже и по-сериозно.

В изследването има и по около една десета отговори на хора, които не съумяват да изберат опция по отношение на ваксините или пък по отношение на боледуването. Ако техните отговори се приспаднат, нивата на боледуване и/или ваксиниране могат да се пресмятат дори и на по-високи нива. 45,1% избират опцията "Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус". Въпросните 45% отказващи ваксинация, се равняват условно на близо 2.5 милиона пълнолетни българи. Ако изводите се разширят и към непълнолетните, ще може да се говори и за много повече.

Българинът иска да се ваксинира, но няма желание

Нито загрижеността за здравето ни, нито недоволството заради тегнещата заплаха от нови ограничения могат да ни накарат да се отправим доброволно към ваксинационните пунктове

Що за хора са това? Демографските разрези показват, че в тази група младите са видимо по-добре представени, отколкото в групите на ваксиниращите се или възнамеряващите да се ваксинират. В по-голяма степен (а може би и във връзка с горното) присъстват и представители на маргинализирани общности, роми и други застрашени от социалните неравенства групи. Сред по-възрастните групи у нас пък ваксинирането е застъпено над обобщените за извадката нива. По-високо е ваксинирането (респ. по-ниско е нежеланието за ваксиниране) и в столицата. В групата на отказващите ваксинация като че ли не личи картина на преболедуване, която да е различна от общата картина на преболедуване.

Причините за отказ от ваксиниране подлежат на обсъждане и по-задълбочено изследване. При всички положения обаче, дял от 45% принципен отказ събужда тревога. При това, в отговори от типа "не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам" съвсем не са изключени и неискрени, социално желателни отговори.

След датите на изследването ваксинираните са повече. Но това не променя факта, че делът от около 45% отказващи е устойчив в няколко вълни на изследване. Междувременно темата вече търпи и частична идеологизация.