В България се случва нещо подло, нещо страшно. А хората, позволили да бъдат постоянно облъчвани от плазмата, хората, допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон, дори не го осъзнават. А и кой да им каже?

Коментар на Еми Барух за Дойче веле:

Много преди тоталното присъствие на телевизора в живота на хората да стане технически възможно, Рей Бредбъри, Стивън Кинг и Доминго Сантос разказаха на четящите какво ще им се случи, ако позволят да бъдат постоянно облъчвани от пикселираната полихромна светлина на плазмата. Това тяхно послание и до днес остава непонятно за мнозинството. (За което вина имат не толкова обикновените зрители, колкото онези образовани личности, които съществуват благодарение на и посредством своя суетно граден публичен образ.)


Бъдеще несвършено

Но за да се стигне до такава тотална атрофия на критичното мислене, е нужно - освен мълчанието на "агнетата" - да се спечелят и няколко битки, да се превземат няколко центъра на влияние, да се променят няколко разпоредби, да се намерят няколко наглеци и още толкова услужливи интелектуалци, които или с увъртяни изрази, или с удобно мълчание да прикрият замисъла на тоталната война за информационно надмощие в навечерието на изборите в България.

Всичко това започва в края на миналата година, когато бе финализирана скандалната сделка за препродажба на бившата медийна империя на ВАЦ. В последния работен  ден така наречената от посланик Байърли "гнила ябълка" на банковото дело - Инвестбанк на Петя Славова - изкупи дълга на медийния холдинг и банкерката стана мажоритарен собственик на вестниците "Труд" и "24 часа". С това агитационната група на Борисовите фаворити - печатните издания на Делян Пеевски, Ирена Кръстева и Цветан Василев, се увеличи с още няколко многотиражки.

С подобна цел, но с други средства преди два дни започна второ действие от същата пиеса: маскираният като търговски спор държавен рекет над "Булсатком", наречен "рутинни действия на прокуратурата и СДВР", който се случва в разгара на скандала между доставчика и две телевизии - телевизията, командвана от близкия до властта Гергов, и телевизията, командвана от храненика на властта Бареков.

Ето така - като щафетно бягане, от ръка на ръка се предават малки подлости, случват се дребни наглед предателства, криволичат позволени от закона маневри, извършват се сръчни финансови операции. А на всички, които следят медийните войни в България, им е ясно, че Властта се готви за финална битка.


Нашият измислен свят

Ако през този ключ препрочетем споменатите по-горе фантасти, ще разберем, че всъщност Бягащият човек и Жената на Пожарникаря са преследваният и преследвачът, които периодично сменят местата си в Програмата, чиято единствена цел е да постигне тотално надмощие, да включи в Играта всички абонати от Мрежата, всички потребители на телекомуникационни и интернет услуги, за да осъществява контрол като подменя акценти, филтрира, редактира и манипулира информационното поле.

А хората, които са позволили да бъдат постоянно облъчвани от пикселираната полихромна светлина на плазмата, хората, които са допуснали да дишат, да се хранят и да заспиват на този фон, дори не разбират, че са колкото жертви, толкова и средство в медийните войни. Те не се интересуват от лицензи, нито от проценти или дялови разпределения, договори и двойни счетоводства - те искат да са част от Къщата, те искат "телевизионна стена", искат въображаеми роли в измисления свят на собствената си мизерия, без да ги е грижа дали краят на пиесата ще е щастлив. А и кой, кой да им каже...