В България има висока толерантност към употребата на физическо насилие спрямо деца като възпитателно средство. Това е констатация от проведено изследване по поръчка на Институт по социални дейности и практика, което е част от международно проучване в още 5 страни от региона - Литва, Латвия, Украйна, Молдова и Полша.
Изследването е осъществено в рамките на проект „Детство без насилие: към по-добра система за закрила на децата в Източна Европа." Резултатите от него бяха представени на национална конференция в Столична община.
Всеки трети от анкетираните смята, че в последните 10 години в България родителите използват по-често телесното наказание като модел на поведение спрямо децата си. Според близо 60% през последното десетилетие все повече деца биват лишени от грижата на своите родители. Едва 1 от всеки 10 отговаря, че това се наблюдава по-рядко.
Крещенето и обиждането на деца от страна на родителите са сред често прилаганите „мерки."
Сред най-често използваните наказания са критикуването на децата и повишаването на тон, а сред най-употребяваните методи за физическо наказание са напляскването и шамаросването.
1/4 от запитаните посочват, че родителите не променят този негативен модел на поведение в комуникацията с децата. Повече от половината от запитаните смятат, че физическото наказание - бой, не бива да се използва.
Изследването показва още и степента на доверие към институциите за закрила на детето. С най-голямо доверие по отношение на способността да окажат подкрепа на дете - жертва на насилие, са органите на МВР и органите на правосъдието. Училището и детската градина са институциите, за които в най-ниска степен се счита, че биха могли да окажат подкрепа на дете, малтретирано в семейството.
Доц. Нели Димитрова, председател на Сдружение „Институт по социални дейности и практики", заяви, че България е страна с култура, центрирана към възрастните, не към детето.
По думите й по-голяма част от общоприетите ценности са свързани с разбирания за това, че всичко е оправдано в името на доброто бъдеще, че всички изисквания и наказания са за доброто. "Проблемът за физическото насилие на детето е пряко свързан с тези нагласи и култура, приемащи употребата на наказанието, включително физическото като необходимо зло", смята доц. Димитрова.
Огромна е разликата между авторитетен родител и авторитарен, подчерта Мишел Либерт от Асоциация на педо-психиатрите, Лил, Франция, който участва в конференцията.
Експертите обсъждаха психологически и социални аспекти на телесното наказване на най-малките деца от 0 до 3 години, както и добрите практики на превенция в различните страни. Разгледани бяха и нормативните рамки и възможностите за законодателни промени.
Децата до 3-годишна възраст са в най-голяма степен зависими от възрастните и затова мерките за закрила на децата са от особено значение във всяка страна, категорични са експертите.
Те отправят конкретни препоръки на базата на изследванията си с идеята да послужат за лобиране за законови промени, промени в институциите, насочени към по-добро зачитане на правата на детето.
Най-добрата превенция е повишаването на качеството на родителската грижа и затова трябва да се подкрепя позитивното родителство, категорични са специалистите.
Те припомниха, че способността за привързване, изградена в ранна детска възраст има ролята на матрица за всички последващи връзки и че синдромът на родителско отчуждение все повече се разглежда като вид психическо насилие. Заплахи, критики, викане по децата могат да бъдат квалифицирани също като вид насилие.
В България няма забрана на телесното наказание и то продължава да бъде част от възпитателната практика на възрастните, а рискът от физическо насилие и телесно наказание във възрастта до 3 години се оценява като висок. Според официалните данни за детска смъртност по т.нар. „Други извън медицински причини" експертите са категорични, че е необходимо усъвършенстване на качеството и обхвата на мерките за превенция.
Те предлагат водещите институции в партньорство с неправителствени организации да разработят серия информационни мерки и дейности за създаване на общо разбиране за доброто родителство, което отхвърля телесното наказание.
Според тях е необходимо да се развият универсални услуги за подготовка на бъдещи родители и че е много важно да се гарантира достъп на хората до услуги, като училище за родители, детски ясли, консултиране на млади родители, както и да се гарантира качеството на тези услуги. За доброто им качество експертите предлагат да се разработят стандарти - въвеждането на стандарти за ранно детско развитие и учене, както и приемане на общ стандарт за всички работещи с деца.
Експертите са на мнение, че е необходимо е да се преосмисли системата за подпомагане и подкрепа на майчинството и на семействата с трудности. Проведеното проучване показва, че причините за изоставяне на деца са пряко свързани с бедността, безработицата, неграмотността и ниската квалификация. Немалка част от такива семейства обричат децата на още по-висок риск от бедност и маргинализиране.
Meteora
на 09.12.2011 в 16:24:55 #13Възпитателния ефект при боя е като при лекарството - важното е да е точна и навременна дозата.
Матю
на 09.12.2011 в 15:56:42 #12Всеки човек е различен, затова и децата са различни. При някои само с думи можеш да постигнеш ефект, при други с думи нищо не става. Както всяко нещо, въпрос на доза. Лек шамар в точния момент пред точните свидетели може да направи чудеса. Същия шамар в друга обстановка би имал трагичен ефект. Накратко, само с блага дума нищо не става. Само с шамари - също.
iii_krv
на 09.12.2011 в 15:23:01 #11**DrM | 09.12.2011 14:13 От боя файда йок. От опит ви казвам, нашите се отказаха като станах на 25** ========= Ама вероятно на 26 те подкараха пак, като видяха, че ептен не вдяваш...

Bobby_gBG
на 09.12.2011 в 15:07:16 #10България има висока толерантност към употребата на физическо насилие спрямо деца като възпитателно средство ----------------------------- Да така е, и това е абсолютно правилно. Децата трябва да се бият когато си го заслужат. Друг обаче е въпроса - както каза и Простака - границата между малко бой с възпитателна цел и тормоза е много тънка и повечето хора не могат да я уцелят - или нищо не правят, а децата им стават пълни боклуци, или ги смилат от бой и те пак стават пълни боклуци. Това никога да не си удрял детето си може да доведе само до това да стане малко разглезено капризно копеленце, което вдига скандали и вика всеки път когато не стане неговата.
boris
на 09.12.2011 в 14:41:47 #9"Битието определя съзнанието - колкото си повече бит-толкова си по-съзнателен!" Радой Ралин
Fulviо_Collovati
на 09.12.2011 в 14:23:23 #8Като дете наказанието на МАЙОРА е било да върти свирки на баща си. Семейна идилия!
DrM
на 09.12.2011 в 14:13:06 #7От боя файда йок. От опит ви казвам, нашите се отказаха като станах на 25.
boris
на 09.12.2011 в 13:52:02 #6Колкото по-малко лабут от учители и родители толкова повече наркомани и келеши. Гордея се, че българската общество все още успява, поне в дома си да дава отпор на разбеснялата се европейщина!
Олаф БГ
на 09.12.2011 в 13:18:19 #5"да се развият универсални услуги за подготовка на бъдещи родители" - първо да се развие икономиката, след това обществото ще има средства за всякакви услуги.... ==== "последните 10 години в България родителите използват по-често телесното наказание " т.е. става дума за това, че СЕГА СЕ УВЕЛИЧАВА делът на употребата на шамарите едновременно С РЕАЛНОТО УВЕЛИЧАВАНЕ на работата на социални и др. служби по информиране за ПРАВА НА ДЕТЕТО НА НЕЩА, КОИТО ВЪЗРАСТНИТЕ ВЕРОЯТНО ТРЯБВА ДА ИМ ДАВАТ ( А НЕ САМО ДА 'НЕ' ПРАВЯТ С ТЯХ), ДОРИ ДА СА ЗАТРУДНЕНИ ДА ГИ ОСИГУРЯВАТ. Това заслужава да се обсъди внимателно, в противен случай пораженията върху децата ще станат още по-големи... Услугите и сега съществуват, качеството е ниско.
Простака
на 09.12.2011 в 13:16:00 #4Аз пък съм "за". Само че границата между малко бой с възпитателна цел и тормоза е много тънка и повечето хора не могат да я уцелят - или нищо не правят, а децата им стават пълни боклуци, или ги смилат от бой и те пак стават пълни боклуци
dk
на 09.12.2011 в 13:11:45 #3Да още институции, още чиновници, ясна е работата. Баща ми ме е пошляпвал, но майка ми ме би веднъж, но ще го помня докато съм жив! С пръчка, вързан за дърво, за назидание. Повече кибрит не барнах!
бББ
на 09.12.2011 в 13:06:58 #2Ми кат' нема паре за морков... И що са ни сложили в един регион с екс-СССР и ш######е панове?
amica1
на 09.12.2011 в 13:03:09 #1Къде го проведоха това изследване? Няма такова нещо. Що не дойдоха тук да им променим резултатите от изследванията. Платени драскачи с предварителни тези.