Институтът за социални изследвания и маркетинг представи национално представително изследване „Българите и щастието", което опровергава разпространената нагласа, че българите са нещастни.
Те по-скоро обичат да се представят като такива, е един от изводите на проучването.

Смятаме за нещастни не толкова самите себе си, а по-скоро - другите около нас. Измерено количествено, щастието на българите е малко над златната среда - 5,57 по скалата от 0 до 10. Щастието на останалите българи оценяваме едва с 2,85 по същата скала.

Домакин на форума бе галерия „Кредо Бонум", част от едноименната фондация, създадена и председателствана от банкерката Цветелина Бориславова.

Представяйки изследването тя изтъкна, че то опровергава това, че българите са нещастни и изрази увереност, че те все по-активно ще търсят своето щастие.
Бориславова покани желаещите да присъстват и на специалния форум, който ще се проведе тази събота в Софийския университет, където лектори ще изложат своята гледна точка по темата за щастието.

Едно от най-притеснителните неща според изследването обаче е, че повечето хора не правят нищо, за да търсят щастието си.

Масово все още остава и нагласата да не споделяме щастието си.
Повече от половината - 55%, предпочитат да не демонстрират щастието си по различни причини - защото хората не обичат да слушат за успехите на другите, от суеверие или за да не им завиждат.

Изследването разбива още един мит - този за силната връзка между щастието и парите, коментира социологът Мира Радева. Спонтанно щастието се свързва най-вече със здравето, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността. Високите доходи остават на четвърто място.

По-рядко в отговорите на участниците в изследването присъства любовта, позитивните преживявания и успехът. Във фокус групите щастието е свързано основно с любовта към близките и любимите хора, спокойствието и безгрижието.

Като най-значими фактори за щастие се посочват децата, доброто физическо здраве, добрите отношения в семейството, душевното спокойствие и едва на пето място - материалното положение. В дъното на класацията се оказва връзката на отделния човек с обществените процеси в страната.

Удовлетвореността от усещането, че страната ни просперира се оценява едва с 3,85 по 10-степенната скала.

Като най-щастливи с 6,25 се определят младите хора на възраст между 18 и 35 години с високо образование, живеещи в големите градове. Респективно най-нещастни с 4,40 са възрастните над 55 години, ниско образовани хора от малките градове и селата.

Българите се определят като по-нещастни от европейците. Нашата оценка обаче надвишава световната средна оценка за щастие.