„Днес се навършват 34 години от убийството на българския писател Георги Марков в Лондон, извършено от Държавна сигурност с помощта на КГБ по заповед на комунистическия диктатор Тодор Живков."

Това пише във Фейсбук профила си  mостоянният представител на България в ООН Стефан Тафров.

„Поклон пред паметта на автора на 'Задочни репортажи за България", един от върховете на българската публицистика редом със "Записките" на Захари Стоянов и със "Строителите" на Симеон Радев, както и на забележителна белетристика и драматургия." - пише още посланик Тафров.

Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево (София). През 1946 г. завършва Първа мъжка гимназия (днешната НГДЕК), а след това следва индустриална химия. Работи като инженер-технолог и преподавател в техникум.

На 19 години заболява от туберкулоза, което налага дългото му лечение в санаториуми. Там прави и първите си литературни опити. През 1957 г. издава „Цезиева нощ". Скоро на бял свят се появява и романът „Победителите на Аякс" (1959) и два сборника разкази и новели (1961).

През 1962 г. издава романа „Мъже", с който спечелва годишната награда на СБП.

Сборниците разкази и новели „Портретът на моя двойник" (1966 г.) и „Жените на Варшава" (1968 г.) го утвърждават като един от младите талантливи писатели. Пише и редица пиеси, но повечето от тях са свалени от сцена от цензурата: „Да се провреш под дъгата", „Асансьорът", „Атентат в затворената улица", „Комунисти", „Аз бях той". Романът „Покривът" (1959) е спрян от отпечатване, тъй като описва и като факт, и като алегория срутването на покрива на цех в металургичния завод „Ленин", а пиесата „Комунисти" (1969) не е играна поради документалния характер на комунистическото партизанство преди 1944 година в нея. (Уикипедия)

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник".

През 1974 г. на лондонска сцена се играе пиесата му „Да се провреш под дъгата", а в Единбург пиесата „Архангел Михаил", написана на английски, печели първа награда. Романът „The right honourable chimpanzee", написан в съавторство с Дейвид Филипс, излиза посмъртно.

От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи" - очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа". Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. В родината му публикуването на „Задочни репортажи за България" става възможно едва през 1990 г.

На 7 септември 1978 г. (рождения ден на Тодор Живков), Георги Марков стига пеш по моста Ватерло в Лондон над река Темза до автобусна спирка, пътувайки към работното си място в Би Би Си. На това място, изведнъж той почувства пронизителна болка, като ужилване от насекомо, в задната част на десния си крак. Марков поглежда зад себе си и вижда човек, който взима чадър от земята. Непознатият бързо пресича от другата страна на улицата и хваща такси. Случаят се запомня като „Убийството с чадър", като се твърди че физическият убиец е Франческо Гулино, с кодово название „Пикадили".

Когато пристига на работа в офиса на Би Би Си, Марков забелязва малка червена пъпчица на мястото на „ужилването", като болката не стихва. Той споделя с поне един от своите колеги в Би Би Си за инцидента. Същата вечер Марков развива треска и бива приет в лондонската болница „Сейнт Джеймс", където умира три дни по-късно, на 11 септември 1978.

Поради обстоятелствата около Марков като дисидент, и подозренията които споделя с докторите в болницата, че може да е бил отровен, Скотланд Ярд назначават подробна аутопсия на трупа. Криминалните патолози откриват сферично метално топче забито в прасеца на Марков.

Топчето е с диаметър 1.52 мм и съставено от 90% платина и 10% иридий. Пробито е по цялата си дължина с два канала с диаметър 0.35 мм, които образуват кухина с формата на Х. По-нататъшните експертизи откриват следи от токсичното вещество рицин, срещу което няма противоотрова. .

Георги Марков е награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина" - първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим..

Фактите около смъртта на Георги Марков не са особено популярно в българското публично пространство.
Стефан Тафров  напомня и за усилията на журналиста Христо Христов за разкриване на цялата истина за убийството на Георги Марков:
„Чест прави на Христо Христов, че години наред извървшва огромна проучвателна работа за разкриване на това отвратително претъпление."