Български учени успяха да разгадаят деликатните механизми в клетката и откриха как се "поправя" увредената ДНК, предаде БНТ. Откритието има огромно значение и за борбата срещу рака.

Българските изследователи, заедно с учени от института "Макс Планк", публикуваха откритието си в най-престижното научно списание в сферата на молекулярната биология.

Докато се удвоява или дава инструкции за производство на белтъци ДНК в клетката непрекъснато се уврежда - хиляди пъти в рамките на един клетъчен живот. Но пък в клетката има белтъци, които "ремонтират" генома. Знае се кои са те, но досега не беше известно как работят.

Екип от млади учени от БАН подхожда към проблема с нестандартна находчивост - използва белтък от светеща медуза.

"За да изследваме как клетките поправят ДНК, ние трябва да бележим определените белтъци и тук правим един трик." - пояснява изследователят доц. Стойно Стойнев от Института по молекулярна биология към БАН.

Именно за тази цел се използва белтъкът от медуза, който е флоуресцентен.

"Тези клетки, в които белтъкът е вече флуоресцентно белязан, ги монтираме на микроскопа, който е построен специално за този тип експерименти." - допълва ученият.

Микроскопът е специално конструиран от екипа, така че лазерите да осветяват достатъчно добре клетката, без да я убият. Освен това, са монтирали и UV лазер, който може да среже ДНК нишките на точно определено място.

"Като имате предвид, че клетката е 5 микрометра, той може да реже между 500 нанометра участък." - казва още доц. Стойнев.

Следва "срязване" на ДНК, след което учените наблюдават точно кои белтъци, в какъв ред и кога ще започнат да я "поправят".

"Първо клетките се мъчат много прецизно да поправят ДНК и ако не успеят, тогава се включва авариен механизъм който е бърз, който ще спаси клетката, но на цената на това, че се натрупват нови мутации." - коментира доц. Стойнев.

Учените, установяват също, че някои от новите онколекарства могат да забавят прецизния ремонт на клетката.

"Нормалните клетки могат да спрат и да изчакат докато се поправи докато раковите клетки в повечето случаи не могат да спрат, този механизъм също им е повреден и умират." - допълва ученият.

Следващите етапи от работата им ще бъдат насочени към усилване на противораковата активност на онкомедикаментите.