Нобеловата награда за физика за 2025 г. беше присъдена на трима учени - британец, французин и американец - за техните новаторски открития в областта на квантовата механика, съобщава Си Ен Ен.
Джон Кларк, Мишел Деворе и Джон Мартинис ще си поделят отличието "за откритието на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергията в електрическа верига", обяви Нобеловият комитет на церемония в Стокхолм, Швеция.
Комитетът похвали лауреатите за това, че са демонстрирали, че "странните свойства на квантовия свят могат да бъдат конкретизирани в система, достатъчно голяма, за да се държи в ръка".
Кларк заяви, че е бил "напълно изумен", когато е научил, че е спечелил наградата.
"Не бяхме осъзнавали по никакъв начин, че това може да е основата на Нобелова награда", отбеляза той за изследванията им през 80-те години на миналия век в Калифорнийския университет в Бъркли.
Нобеловите награди са учредени от шведския изобретател Алфред Нобел, починал през 1896 г. Те са придружени от парична награда в размер на 11 милиона шведски крони, или над
От 1901 до 2024 г. са присъдени 118 Нобелови награди за физика. Петима от 227-те носители на наградата за физика са жени, сред които Мария Кюри през 1903 г.
Миналата година наградата беше присъдена на Джефри Хинтън - често наричан "кръстникът на изкуствения интелект" - и Джон Хопфийлд за техните фундаментални открития в машинното обучение, проправили пътя за начина, по който изкуственият интелект се използва днес.
През 2023 г. пък отличието отиде при трима европейски учени, които използваха лазери, за да разберат бързото движение на електрони - нещо, което по-рано се смяташе за невъзможно.
Вчера бе връчена и Нобеловата награда за медицина. Тя също отиде при трима учени - Мери Брунков, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи, за техните открития в областта на периферната имунна толерантност, които отварят възможности за евентуални нови лечения на автоимунни заболявания и рак.
USD
CHF
EUR
GBP
