За втори път за последните дни българското правосъдие демонстрира своето очевидно кривогледство.
На ГКПП - Дунав мост бе задържан румънският журналист Джордже Бушнич защото снима със скрита камера корупцията на граничните власти.
Софийска градска прокуратура образува дело срещу журналистите от Би Би Си заради филма им "Да купиш игрите".

Какво излиза? Никой в тази държава не го интересува, че митничари, гранични полицаи и други длъжностни лица като битолски просяци протягат ръка колчем видят чужденец.
Никой не намира за унизително, че шепа хора уронват престижа на България пред света, превръщайки ГКПП-тата в собствена хранилка.
Оказва се обаче, че е престъпно тази истина да излезе на бял свят.

Никой не се изчервява, че един човек, който представлява България в международното олимпийско движение, може да "купува" игрите.
Никой не го е еня, че името на страната ни отново е замесено в грозен скандал от първите вестникарски страници.

Дали справедливо или не е друг въпрос. Нали е ясно - като кажат че сестра ти..., иди доказвай, че нямаш сестра.
Престъпно е обаче да размахаш кирливите ризи на МОК, БОК и лично на личния професор лобист.

Правосъдието у нас твърде фриволно тълкува думата свобода.
Можеш свободно да вземаш рушвети - кеф ти евро, кеф ти милион. Законът криви окото си на другата страна.
Ако обаче разчиташ, че свободата на словото ти е гарантирана и се опиташ да достигнеш до истината, българската Темида наднича над превръзката.

Знаем, че тя от години е захвърлила везната на справедливостта, но мечът в другата й ръка все още е остър. И удря не там, където трябва.

Два ясни сигнала идват да ни покажат, че разследващата журналистика не е желана в България. От Дунав-мост до Капитан Андреево, от Кулата до Дуранкулак.
Нищо чудно, в следващият доклад на Европейската комисия към България да се отправят обвинения не само в корупция, но и в посегателство над свободното слово.
А това вместо към Европа, ни води много сигурно в едни други времена, за които мислехме, че вече са минало...