На 5 април преди 151 години във Верона е роден принц Александър Йозеф фон Батенберг- първият монарх на третата българска държава.

По- голямата част от живота му минава под знака на изграждащата се българска държава. Неговото име остава в историята ни с дръзкото обявяване на Съединението и неговата героична защита.

След Освобождението се обсъждат няколко кандидатури за държавен глава, приемлив както за европейките държави, така и за Русия. Батенберг е подходящ поради няколко причини- племенник е на руската императрица и кръщелник на император Александър II, като същевременно е възпитаник на Дрезденското военно училище и има родствена връзка с английското кралско семейство.

Предложен от Русия и одобрен от Европа, Първото Велико народно събрание единодушно го избира за княз на България. 22- годишният принц полага клетва на 26 юни 1879 г. в Търново.

Още с възкачването си на българския престол Александър I Батенберг е с убеждението, че Търновската конституция със ограничените права, които дава на монарха и своята демократичност, е непригодна за изостанала и без традиции в управлението страна, като България.

Князът бързо се насочва към съюз с Консервативната партия и с нейна помощ се стреми да засили личната си власт. Съответно е враждебно настроен към политическите възгледи и държавната политика на Либералната партия.

Той осъзнава, че позициите му са силно зависими от Великите сили и особено от Русия. Още преди пристигането си в страната се консултира с Александър II за възможността Конституцията да бъде променена. Империята обаче е силно обвързана с приемането на първия български основен закон и не е склонна да подкрепи княза.

Обстановката привидно се променя, когато начело на Русия застава Александър III. Същевременно Германия и Австро-Унгария са склонни да подкрепят амбициите на Батенберг, след като така ще пресекат влиянието на проруски настроените либерали.

На 27 април 1881 г. Александър I отменя Конституцията и установява т.нар. Режим на пълномощията. Този акт не дава очакваните резултати и вместо да засили позициите си, князът губи своя престиж в България и се лишава от подкрепата на Русия. Той е принуден да възстанови Конституцията на 7 септември 1883 г., преди да е изтекъл определеният 7-годишен период на пълномощията.

Обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. заздравява позициите на монарха сред народа. Защитата на този акт и признаването му, обаче са белязани от политически интриги и военна агресия.

Личното отношение на руския император към Батенберг надделява над държавните интереси и той се обявява за възстановяване на статуквото. Англия се възползва и е единствената страна, която признава Съединението.

Сърбия обявява война на 2 ноември 1885 г. - България става най-голямата държава на Балканите и това притеснява съседката ни, която вижда пречка за своите аспирации към Македония и заплаха за и без това нестабилното си вътрешнополитическо положение. Австро-Унгария поощрява и подкрепя финансово кралството в авантюристичните планове спрямо княжеството.

Тези планове обаче бързо и неочаквано са посечени от младата Българска армия. За един месец Сърбия е изправена пред пълен разгром и само намесата на покровителката й Австро-Унгария я спасява.

Княз Батенберг лично е заплашен, че ако продължи настъплението си към Ниш, ще се наложи да воюва с австрийската войска.

На 7 декември е подписано примирие. За възстановяване на статуквото преди 6 септември и дума не може да става. Съединението трябва да се узакони и това става с подписването на Топханския акт.

 Но Русия вече си е поставила за цел да премахне Батенберг от престола. Позициите на офицерите в княжеството се засилват след успешната война. Русофилските настроения сред мнозинството от тях са известни. Обтегнатите отношения между империята и княза настройват изявени политици и военни срещу Александър I.

На 9 август 1886 г. офицери русофили организират преврат. Подготовката му обаче не е добра и само след няколко дни е извършен е контрапреврат. Батенберг, който вече не е в страната, е помолен да се завърне. Руският император е категорично против.

На 26 август Батенберг абдикира и напуска завинаги пределите на страната, като се отказва от българската княжеска титла и от привилегиите си на принц. През следвашите седем години до края на живота си служи в австроунгарската армия.

През 1888 г. влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщадския театър Йохана Лойзингер. Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря - Асен, граф Хартенау (1890 - 1965 г.) и Цветана (1893 - 1924 г.)

Александър I Батенберг умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. Седем години след като напуска България той се завръща, за да остане тук завинаги. По негово желание останките му са пренесени в София и с почит е погребан в центъра на столицата, където му е изграден мавзолей.

През 1937 г. съпругата на княза графиня Йохана Хартенау дарява на главния Военен музей личните му  вещи и документи. Музеят експонира част от тях в гробницата. След 1946 г. тя е затворена за посещение, но от 1991 г. Министерството на отбраната отваря мавзолея.