Голям процент от фирмите в страната не проявяват интерес към инвестиране в българската наука.
Това показват данни на агенция „Алфа рисърч", цитирани от "Дарик", която е провела през ноември около 100 интервюта с представители на малки и средни фирми.
54% от анкетираните са заявили, че не са сътрудничели по никакъв начин с научни институции. Най-голям процент от тях - 57% - казват, че не са имали нужда. 17% пък заявяват, че няма български разработки в областта, в която те работят.
От 46-те процента, които са сътрудничели, най-голям е броят на фирмите, които казват, че са привличали за експерти български учени - 20%. 13% са инвестирали средства за разработки, 11% са използвали български научни разработки. Толкова е и процентът на фирмите, които помагали на млади учени и перспективни студенти.
70% от тези, които са сътрудничили с науката са удовлетворени от съвместната работа, а само 2 процента не са доволни.
Причините за липсата на интерес са ниската информираност за българските научни постижения, слабото развитие на българските фирми и липсата на капитали за подобни инвестиции. От „Алфа рисърч" констатираха, че има и разминаване между областите, в които родните учени имат успехи и тези, които са необходими на бизнеса.
По думите на директора на „Алфа рисърч" Боряна Димитрова, научните институции и университетите трябва по-активно да взаимодействат с бизнеса, като актуализират приоритетите си и популяризират постиженията си.
Близо 40 на сто от анкетираните са готови да инвестират в наука, но при условие, че държавата осигури данъчни облекчения.
North Star
на 28.11.2010 в 15:32:44 #11То и Египетските пирамиди са носили пари на строителите си доживотно, но само Фараонът е гледал към Орион след края на земните си дни. Виждш ли имената на строителите са неизвестни но на Фараоните и техните архитекти са!
Капитан Петко Войвода
на 28.11.2010 в 15:31:29 #10Науката може да бъде изключително полезна за националното здравеопазване. Много конкретни проблеми при различни заболявания биха могли да се решават и то доста ефективно с помощта на заинтересовани и способни учени. Един пример: за провеждане на рехабилитационни терапии на пациенти с двигателни нарушения се отделят много труд, време и финансови средства, като ефективността от рехабилтацията, бих казал изобщо, е доста ниска. Това е така не само у нас, но и по света, защото много малко се използва изследователския опит на учените, които могат да намират съответни ефективни подходи. Такива подходи могат да бъдат от решаващо значение за разработване на оптимални рехабилитационни терапии, особено при болести като инсулт, церебрална парализа, Паркинсон, множествена склероза и др. Не само съответните пациенти биха били много доволни, но и средствата за тяхната рехабилитация могат многократно да се намалят. За тази цел е необходимо менажерство, което да сформира и ръководи съответни рехабилтационни екипи, в които да участват не само лекари, но и изявени учени. Научни експерти по съответните направления могат да се търсят в АГЕНЦИЯТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И АКРЕДИТАЦИЯ към МС.
Капитан Петко Войвода
на 28.11.2010 в 15:30:29 #9Науката може да бъде изключително полезна за националното здравеопазване. Много конкретни проблеми при различни заболявания биха могли да се решават и то доста ефективно с помощта на заинтересовани и способни учени. Един пример: за провеждане на рехабилитационни терапии на пациенти с двигателни нарушения се отделят много труд, време и финансови средства, като ефективността от рехабилтацията, бих казал изобщо, е доста ниска. Това е така не само у нас, но и по света, защото много малко се използва изследователския опит на учените, които могат да намират съответни ефективни подходи. Такива подходи могат да бъдат от решаващо значение за разработване на оптимални рехабилитационни терапии, особено при болести като инсулт, церебрална парализа, Паркинсон, множествена склероза и др. Не само съответните пациенти биха били много доволни, но и средствата за тяхната рехабилитация могат многократно да се намалят. За тази цел е необходимо менажерство, което да сформира и ръководи съответни рехабилтационни екипи, в които да участват не само лекари, но и изявени учени. Научни експерти по съответните направления могат да се търсят в АГЕНЦИЯТА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И АКРЕДИТАЦИЯ към МС
lotsopa
на 28.11.2010 в 15:29:37 #8Като нямаше държава досега, нищо странно няма. Не виждам защо да обвиняваме така наречения бизнес, че не му трябва българската наука, пък и въобще наука! Какъв бизнес беше това??? Един български бизнесмен, ако той не е мутра, имаше да решава съвсем други проблеми, за да може да оцелее. Него досега го рекетираха Мутри и Политици, и на всичките той трябваше да плаща. Това му бяха приоритетите. Хич не му е до науката. Онези, които са търсили науката са от ИТ сектора, то е ясно. И те работят на ишлеме за някого на Запад, и онзи Западняк му е по-евтино да използва български ИТ и научни решения, отколкото да го чарджат по Западната тарифа.
arhar
на 28.11.2010 в 15:25:57 #7Към БАН нямаше ли някакъв институт по социология или нещо подобно, в който има ' научни ' работници от / бившата / ДС ? За каква наука говорим тогава в областта на социологията и какви ' научни ' открития правят в тази област там, защото аз нещо не ги връзвам нещата ?
chjornajat kot
на 28.11.2010 в 15:14:51 #6Бизнесът не се интересува от родната наука
-------------------------------------------------------------------------
Ми естествено ! Като се има в предвид, че "бизнесмените" са мутри, спортисти, ченгета и затворници... !

North Star
на 28.11.2010 в 15:12:19 #5Точно защото съм участвал в такава фирма като съдружник в ООД, създадена в зората на демокрацията, мога да споделя личния си опит! А моят Завет към младото поколение е да не прави бизнес в България! Да отиде навън, да се сблъска с истинската същност на нещата и тогава сам да реши къде и как да инвестира спечеленото! Защото всяка инвестиция тук, още в началото си е обречена, при мълниеносната и неочаквона смяна на вътрешни нормативни актове и на закони и отделно техните обичайни и необичайни такси! Да не говорим за Търговския ни Закон! За сведение там за ООД-та има към 40 параграфа! Пак за сведение в Търговският Закон на Царство България при подобни фирми е 120! Сами си направете изводите - кой и кога го създаде този днешния Търговски Закон.
12 без 2
на 28.11.2010 в 14:57:00 #4Бизнесът е мътна вода, науката - чиста. Просто е адски смешна и несъстоятелна тая американска (по-скоро англосаксонска) утилитарна нагласа - през погледа на мътната вода да се оценява всичко, еле па и чистата.

Micky
на 28.11.2010 в 14:40:57 #3XML | 28.11.2010 14:39 ----------- Вземи си направи ти, ама без да крадеш!
XML
на 28.11.2010 в 14:39:38 #2North Star | 28.11.2010 14:28 Да вземеш да направиш една фирма и тогова да ръсиш мъдрости ли?
North Star
на 28.11.2010 в 14:28:39 #1За кой ли път се повтаря тъжната истина на недораслите ни и пишман собственици на фирми, управители, директори и т.н. Та те не могат да видят нищо по-далеко от носа си! Защото в мнозинството си тези фирми работят на ишлеме или със стари технологии, за които не им трябват нови технологични решения! Но тъжната истина е , че те не знаят как. А и как да го направят, когато са израснали между " талашита и панела"!