На село баба имаше бунище. Там тя изхвърляше боклуците и там се срещаха кокошките с техните полудиви хвъркати посестрими. Когато й дотрябваше тор, баба гребваше в бунището и хвърляше на зеленчуците. Днес баба ми, Бог да я прости, не би могла да има нито бунище, нито пък да ръси с боклука своята градинка. Първо, защото по нейно време нямаше пластмаси, найлони и други неразградими отпадъци. Второ, боклуците днес са бизнес, в който се инвестират пари и от който някои искат да извличат монополни, т.е. високи печалби. Последната „боклучава" сага на София не го ли потвърждава!

Апропо, след като събирането на боклука е монополна услуга, тя безапелационно е и власт. Преди известно време на глас го каза и един вече бивш съветник в Столичния общински съвет, макар то да си бе и очевидно. Доказва го дори само станалата епична борба да има или да няма завод за преработка на софийските отпадъци, а и кой, за колко и с какви пари да го построи. Ако прибавим и купищата вмирисващи се боклуци, появяващи се от време на време не само в София, но и тук-там по света и гътващи поредния неудобен кмет, че и нещо по-едро, нещата си идват на място. В България, за да не се стигне дотам, екологичния гръб на политиците, т.е. на правителството, пази Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Доколко то си върши работата, ще се разбере през юли 2009 г. Дотогава е срокът, който ни дава Европейската комисия, за да почнем да депонираме отпадъците си само в регламентирани депа. Засега това правим в няколко десетки общински сметища, създавани по соцнормативи, както и по неизброими

хаотично оформили се бунища.

След юли ще останат да действат само няколко от тях, сочи екологичният зам.-министър Чавдар Георгиев, които обаче ще бъдат приведени към изискванията на евродирективите.

Готови ли сме да го направим? Не съвсем, но ще спазим срока, уверява той. А причини за закъснението досега са проблеми на общините с избора на площадка, понякога оспорван от местно население, с уреждането на собствеността на тази площадка, със създаването на регионални сдружения за експлоатация на депото, с оценката за въздействие на околната среда и издаването на комплексно разрешително.

Екоминистърът Джевдет Чакъров пък подчертава, че ЕК е дала висока оценка на българския подход за третиране на отпадъците чрез изграждане на интегрирани системи. Те освен регионални депа включват и инсталации за предварително обработване и сепариране на опаковки, други специализирани центрове и съоръжения (виж карето), предприятия за преработка, системи за компостиране. С последните, в стила на бабиното бунище, до 2013 г. трябва да разполагат 89 хил. домакинства, предвижда пък национална програма.

Всъщност и в момента вече действат над 30 от общо 55 регионални депа от новия тип. От МОСВ обобщават, че досега с пари по предприсъединителната програма ИСПА са създадени 5 от тях и 1 претоварваща станция, изграждането на други 7 депа стартира през декември 2008 г., финансира се закриването и последващата рекултивация на ред стари общински сметища и са завършени проектите за 5 нови депа, за чието финансиране ще се кандидатства вече по Оперативна програма „Околна среда" (ОПОС). Екоминистърът уверява, че

507 млн. евро, които ни се полагат

за околна среда по програмата, ще бъдат използвани до евроцент до края на 2010 г.

От ековедомството признават обаче, че между общините има напрежение във връзка с регионалните депа. Това означава, че някои от тези, на чиито територии се намират новите депа, се канят да искат по-високи такси от съседите си. Общините трябва да се научат заедно да управляват отпадъците, казва по този повод Чавдар Георгиев, така е в цяла Европа.

Той се съгласява, че цените трябва да се увеличават. Сега според данни от ведомството за депонирането на тон отпадъци у нас се плащат между 10 и 24 лв., докато в ЕС най-ниските цени са около 60 евро/т, а средните - от 80 до 100 евро/т. В България то се оскъпявало и от неефективната работа на компаниите за разделно събиране на отпадъци, в които имало голям резерв. (Обратно на това схващане цитираните компании смятат, че в техните контейнери почти половината отпадъци са битови и за тяхното извозване те правели допълнителни разходи). От МОСВ сочат още, че ще контролират цените и ще налагат санкции на общините, които не допускат „чужди" отпадъци в „своите" депа. Няма да се стигне до положението на София, уверяват от МОСВ.

От друга страна обаче бизнесът отдавна недоволства от прилаганата система за оценяване на отпадъците и остро реагира срещу призива на зам.-министър Георгиев за оскъпяване на депонирането на боклуците.

Бизнесът недоволства

Като представител на работодателите Българската стопанска камара (БСК) категорично се противопоставя на призива на зам.-министър Чавдар Георгиев към кметовете да вдигат таксата за битовите отпадъци (ТБО). Според камарата призиви от този род са опит за прехвърляне на отговорностите от законодателната и изпълнителната власт на централно и местно равнище върху бизнеса и гражданите.

БСК припомня, че от 2003 г. настоява за промени в Закона за местните данъци и такси, така че ТБО да не се определя на базата на данъчната оценка на имота или на дълготрайните материални активи, а според «генерираното количество отпадъци». Камарата възразява отдавна и срещу диференцирането на таксата - различна за граждани и за фирми, което противоречи на законодателството, изискващо за една и съща услуга всички да плащат една цена.

Като мярка срещу сивата икономика още преди две години БСК предложи също да се увеличат данъчните оценки на имотите, като успоредно с това се намалят ставките върху тях. Тезата бе възприета, но половинчато - данъчните оценки бяха увеличени, но общинарите не намалиха пропорционално ставките и облагането скочи без гаранции за по-добра услуга.

Ситуацията в София го потвърждава за пореден път.