През уикенда социалистите демонстрираха непоколебимата си увереност в изборната победа.
В същото време те показаха, че времената на "червените и сините крепости", на "властта с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем", на "победа с малко, но за винаги" вече са елемент от българската политическа история.

БСП недвусмислено показа, че е готова да управлява в диалог, че не изключва разумния компромис във воденето на политиката си.
Което прави въпроса за следизборната победа доста по-актуален от изборната.
Защото спечелването на изборите от БСП е почти гарантирано. Сложното идва след това.

Ако изборите са война, то сформирането на следизборна коалиция, която да е в състояние да работи единно в парламента и да излъчи силно правителство, е сложна многоходова шахматна партия.
БСП трябва да реши до колко е готова на компромиси в диалога при сглобяването на абсолютното парламентарно мнозинство.

Изборът на партньори не е толкова голям. Единият вече е демонстрирал, че може да работи със социалистите – ДПС. Във втория – НДСВ – има потенциал за подобно сработване.
Още повече – за това ген. Любен Петров е прав – политиката на БСП, а всъщност и на цялата ни страна вече не се решава в България.

Конгресът на социалистическата партия прие управленските цели и приоритети. Но те почти по нищо не се отличават от предизборните намерения на останалите партии. И това е естествено.
Просто защото и икономиката на знанието, и развитието на информационните и комуникационни технологии, и отговорните социални политики са част от европейската интеграция на страната. Тук обаче идва съществената разлика – как да се постигне това.

Часове след като пое политическата отговорност да бъде следващият премиер на България, Сергей Станишев разсея съмненията, че няма идеи и концепция за действията си след 25 юни.

Със срещата си с президента на Световната асоциация на дребния и среден бизнес той показа, че знае, от къде да тръгне.
Ако БСП успее да спечели тази толкова пренебрегвана през последните години, но с толкова голям потенциал класа, то може да си гарантира един доста успешен мандат.
А защо само един?

Станишев се показа като диалогичен партиен лидер. И аналогията между отговора му на въпроса кога ще оповести членовете на кабинета "Когато реша!" и Сакскобургготското "Когато му дойде времето" е неуместна.
Защото Симеон, който в момента изпълнява длъжността премиер, все пак е роден цар и подобни царствени уклони не са му чужди.
Докато БСП много, много отдавна е престанала да бъде вождистка партия и нещата в нея не се решават еднолично.

Ако Сергей Станишев успее да отговори на въпроса как левицата ще постигне своите управленски цели, ако успее добре да изиграе картите в следизборното коалиционно наддаване, то той има реален шанс да ръководи държавата през следващите четири години.
И да влезе в историята като премиерът, по време на чийто мандат България е влязла в ЕС.

Несъмнено за него това ще е голямо изпитание.
Защото неизбежно ще бъде сравняван с предшественика си на "Позитано" 20 Георги Първанов, който ще остане един от най-гъвкавите и успели ръководители на партията, преминал през изпитанията на кризата от зимата на 1997, победил в президентска кампания един достоен и силен противник като Петър Стоянов и издигнал се до нивото на държавник от европейско и световно ниво.

Неизбежно ще бъде сравнението и с Жан Виденов – и двамата са млади, и двамата са амбициозни, зад гърба и на двамата стоят по-опитни, по-обиграни партийни играчи, които знаят как да превърнат всяка грешка на лидера си в полза за себе си, и срещу двамата стоят политически опоненти, подценяването на които може да е фатално.

БСП отива към изборите видимо стабилна и единна, с ясни цели, ясни приоритети, ясни послания.

"Един за всички, всички за един" стопроцентово днес важи не само за управленските намерения, но и за вътрешнопартийното състояние на партията.
Важното е обаче тя да остане такава и след изборите. Защото по всичко личи, че на тези парламентарни избори голямата игра ще започне след края на мача.