Европейската комисия иска аргументи и мотиви за закони, които регулират и поставят ограничения при придобиването на земеделски земи.

Такова представяне на съображения ще бъде официално поискано от България, Унгария, Литва и Словакия.

Тези нормативни актове съдържат няколко разпоредби, които могат да се считат за ограничаващи свободното движение на капитали и свободата на установяване по смисъла на правото на ЕС, съобщиха от ЕК.

Всякакви ограничения на тези залегнали в Договора основни свободи трябва да бъдат надлежно обосновани и да съответстват на принципите за недопускане на дискриминация и за пропорционалност.

Макар че държавите членки имат право да определят свои собствени правила за насърчаване на развитието на селските райони, за запазване на земята за селскостопански цели и за избягване на спекулативен натиск върху цените на земята, това трябва да се извършва в границите, предвидени в правото на ЕС.

Според Комисията оспорваните национални разпоредби съдържат също така някои ограничения, които могат да дадат възможност за дискриминационно третиране на инвеститорите от други държави членки.

Те включват: изискване за пребиваване в дадената страна, ограничения за лица без постоянен адрес или предишна стопанска дейност в дадената страна, различни ограничения за лица без професионални познания, за прехвърлянето на правото на ползване на земи или за юридически лица, както и правна несигурност, свързана с предварителното одобрение на договорите за продажба.

Искането на Комисията е под формата на официално уведомително писмо - първият етап от процедурата за установяване на нарушение съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Засегнатите държави членки имат срок от два месеца за отговор по тази процедура.

Припомняме, 42-то Народно събрание прие ограничения за притежаването на земеделска земя от чужденци, въпреки че президентът наложи вето на закона. По същото време в българското общество се надигна движение в защита на мораториума върху закупуването на земеделска земя от чужди граждани.

Тогава беше прието, че за да може да се закупи земеделска земя, за физическите лица и за членовете на управителните органи на търговски дружества, регистрирани в ЕС, се изисква пет години уседналост. Със закона се въведе забрана на фирми извън ЕС и на офшорни дружества да купуват земеделски земи.

В началото на тази година промяна в закона за собствеността и земеделските земи забрани на публичните дружества, акциите на които се търгуват на регулирания пазар в България или в държави от ЕС, да закупуват земя.

С нея бяха въведени санкции от 100 лв./дка за притежаване на земеделски земи за български юридически лица със собственост извън ЕС. От бизнеса се обявиха против промените с аргумента, че публичните компании нямат контрол върху лицата, които купуват от акциите им на борсата.

Малко по-късно от земеделското министерство разпространиха съобщение, в което се казва, че България ще спази срока от два месеца, поставен от ЕК за изготвяне на отговор, след като се запознае подробно с решението й.


Министерство на земеделието и храните ще инициира разговор с Комисията по земеделие и храни към Народното събрание, за да се обсъдят и предприемат адекватни действия, както в защита на интересите на земеделските производители, така и за спазване на европейското законодателство.