На 7 септември 1978, точно на рождения ден на Тодор Живков, дисидентът Георги Марков усеща пронизваща болка в крака. Няколко дни по-късно, на 11 септември, той издъхва в болница в Лондон. Умира, защото изрича истината. - се казва в публикация на Дойче веле.

Честването на рождения ден на Живков е строго спазвана традиция в НРБ. За 7 септември върхушката около него винаги подготвя най-разнообразни изненади за рожденика. През 1978 година Тодор Живков получава един много специален „подарък" - главата на омразния му дисидент Георги Марков. Точно в деня, в който Тато празнува 67-ия си рожден ден, Марков е отровен с рицин. Това е и датата, на която се ражда понятието „български чадър" - заради предположението, че отровата е инжектирана в тялото на Марков чрез „убождане" с чадър. Ритуалното убийство е подготвяно дълго време, а начинът, по който Марков е бил умъртвен, е грижливо подбран измежду многото изпитани методи на стопанисваните от КГБ съветски лаборатории на смъртта. Това, което палачите на Марков няма как да „профилактират", е  безсмъртието на таланта му.


Истината за комунизма

„Няма да забравя невероятното чувство на еуфория, което ме обземаше при досега със "Задочните репортажи" на Георги Марков. Еуфорията ми се дължеше на прозрението, че истината може да бъде казана, написана и възприемана не само в скритото и тясно пространство на семейната кухня и в кръга на най-близките роднини. Изглежда тази еуфория от свободното слово е завладяла в един момент и самия Марков. Защото неговият жизнен път до бягството му от България не е безупречен. Но той намира кураж да скъса с удобния живот на приближен до комунистическата върхушка писател, за да изговори цялата истина за безвремието на комунизма и печалните ликове на неговите персонажи." - изтъква  философът Калин Янакиев.

Според него големият урок от убийството на писателя е, че „истината, изговорена на висок глас, причинява на диктатурата непоносими страдания, кара я да побеснее, да се гърчи, да гори. Едва сега, близо четири десетилетия след „репортажните" послания на Георги Марков, бунтът, започнал това лято в България, дава знак, че страната излиза от мрака, на който я беше осъдила една крайно нихилистична идеология", заключава философът Калин Янакиев.

(със съкращения)