ING Банк: Имате добро законодателство в областта на пенсионното осигуряване

Г-н Боайе, инвестиции в какви взаимни фондове предлага ING Group и възнамерявате ли да предлагате такъв продукт и на българските клиенти на банката?
Е.Б. - ING Group е много силна в управлението на активи и това е една от основните дейности на банката. Сигурен съм, че ако имате интерес вие винаги ще откриете продукта, от който имате нужда. Да, ние сме наистина професионалисти в управлението на активи.
Банкиране, застраховане и управление на активи – това са трите стълба в нашата дейност. Ние предлагаме изключително много различни и добре диверсифицирани фондове - от специализирани фондове в зависимост от отрасъл, сектор или географски район, до фондове за инвестиции в акции, инструменти с фиксиран доход или други книжа, както и фондове с много внимателно подбрани специфични портфейли.
Тези фондове се предлагат навсякъде по света и вие не трябва да правите изключение. Съобразявайки се с българското законодателство и регулации ние ще направим всичко възможно скоро и вие да имате достъп до тези продукти.
Но като цяло, в България ние сме концентрирали нашата дейност върху корпоративните клиенти и по-малко към банкирането на дребно. Ние работим и с индивидуални клиенти, но в повечето случай те са свързани с компаниите, които обслужваме.

Както казахте, основна ваша дейност е и застраховането. Смятате ли да регистрирате нова застрахователна компания на нашия пазар, собственост на ING Group?
Е.Б. - Ние гледаме на застраховането от гледна точка на животозастраховането. В България сме концентрирали усилията си за развитието на пенсионно дружество, а двете имат много общо, те създават спестявания, но от различни източници. Всички страни включително и вашата имат сериозни регулации в сферата на пенсионното осигуряване.
Законодателството във вашата страна е възможно най-съвременното в сферата на пенсионното осигуряване. Ние имаме намерение да развиваме тази наша дейност в България.
Работим в сферата на пенсионно осигуряване, защото законодателството в страната предоставя значителни възможности за разширяване на дейността, без значение дали това ще бъде на база собствени усилия или чрез придобивания.

В България капиталовият пазар все още не е добре развит. Как според вас дружествата могат да се убедят в предимствата на това да имаш статут на публична компания и да се листваш на фондовата борса?
Е.Б. - Това е много сложен въпрос. Публичността предоставя ползи на компаниите, които обаче имат определен мащаб. Големите компании като Мобилтел или Петрол имат възможност да спечелят от това да бъдат публични, за разлика от малките, за които е трудно постижимо.
Аз съм убеден, като казвам това, защото България и Белгия, която е моята родна страна, са еднакво големи. Могат да се намерят много прилики между случващото се в двете страни, въпреки че те са в различно ниво на развитие, мащаба на компаниите и развитието на капиталовите пазари са много близки.

В каква посока трябва да се работи, за да бъде българският бизнес конкурентноспособен след присъединяването на страната ни към ЕС?
Е.Б. - Вие имате всичко необходимо за да успеете, накарайте света да чуе за вас!



Г-н Стойков, как ще коментирате промените в регулациите на пенсионноосигурителните дружества, които Комисията за финансов надзор прие в последните месеци? Ще се отразят ли сериозно на пазара?
Н.Ст. - Аз ще разделя въпроса на две части.
Дяловете, които се въведоха, имат няколко позитивни роли, като най-важната е информационната роля. Те увеличават прозрачността в работата на дружествата, в управлението на фондовете.
До 1 юли имаше партиди, които показваха всички движения и салда в лева. Тогава получавахме информация от клиентите, че се ориентират по-трудно какви са действителните резултати. Те виждаха в своята партида движение в лева – вноски, такси, тегления, разпределен доход, но всъщност клиентите не можеха да се ориентират добро ли е това, което получават в лева като доход, или не е добро.
Новите дялове показват по много ясен и прозрачен начин как нараства стойността. Те дават лесен механизъм, като се умножат броя на дяловете по стойността на един дял, лицето да се ориентира какви са резултатите от управлението на средствата и всъщност добре ли се справя дружеството, което управлява фонда.
Другата положителна роля е че информация за тях има ежедневно, дружествата са задължени да публикуват стойността на дяловете на фондовете, които управляват. Преди, това ставаше при разпределянето на дохода, при някои от фондовете това беше на периоди по-големи от един месец, даже имаше фондове, които правят това на годишна база. Сега лицата, които се интересуват могат всеки един ден да проверят какви са резултатите и как се справя дружеството.
Промените в Наредба 3 бяха свързани с това да се регулират много повече отношения и много повече казуси, които възникнаха от самата практика през първото полугодие. Имаше редица проблеми и неясни неща, които бяха регламентирани в тази наредба. В тази наредба няма съществени промени, а по-скоро има детайлизиране и уточняване на различни аспекти свързани с целия процес.

От 7 до 9% от портфейла на "ING Пенсионно осигуряване" е в акции. Възнамерявате ли да увеличите дела на тези активи в рамките на ограничението от 10%?
Н.Ст. - Така или иначе ограничението е 10%. Нашата алокация (разпределяне) на активите следва наши вътрешни правила и решения за това, каква част да се инвестират в акции и каква част в инструменти с фиксиран доход.
Нарастването на алокацията в акции през последните няколко месеца беше в резултат на няколко фактора. Единият фактор беше свързан с нашата оценка и включването на допълнителни дружества в портфейлите на фондовете, които управляваме.
Другата причина беше самото покачване на цените на акциите, което доведе до повишаването на тяхното тегло в портфейлите. Тъй като прогнозите ни за пазара са общо взето оптимистични, ние решихме да не намаляваме нашата експозиция.

Каква е оценката ви за българския капиталов пазар като цяло и можем ли да очакваме увеличение на този лимит от 10%?
Н.Ст. - Досега този въпрос не беше повдиган, тъй като индустрията беше много далече от този лимит и той не представляваше проблем.
Сега освен нас и колегите от другите фондове увеличават тези алокации, така че е възможно на някакъв етап това ограничение да се окаже рестриктивно.
Но от друга страна има разбиране между нас и регулаторите, че инвестиционните регулации ще бъдат по-динамичната част от законодателството.
Все пак това зависи от редица фактори, както от самото развитие на финансовите пазари, така и от акумулирането на средства в индустрията.

Присъединяването на България към ЕС неминуемо ще се отрази на българските компании. Това по какъв начин ще повлияе на дейността на пенсионните дружества?
Н.Ст. - Специално в пенсионното осигуряване, мисля че нашият регион е доста по-напред от Европейския съюз, към който се присъединяваме.
В голяма част от страните – Унгария, Чехия, Полша, България, има въведени работещи тристълбови модели на осигуряване. Това го има в много малка част от страните от Европейския съюз.
Има редица директиви по този въпрос, но поради нуждата от голямо финансиране за извършването на такива реформи те се правят много трудно и бавно.
Специално в нашата сфера по-скоро има редица неясни моменти за ползването на осигурителни услуги свързано с движението на хора в различните страни от ЕС и данъчните режими свързани със самото осигуряване.
Решаването на тези въпроси предстои.