Все по-често се чуват обвинителни реплики към журналистите, че скачат без постоянство от скандал на скандал и от тема на тема. Без да задълбаваме в принципния проблем и без претенция за изчерпателност, News.bg направи подбор на големите събития и скандали, които разтърсиха българската политическа сцена и обществен живот, именно за да покажем, че нито сме забравили, нито искаме да скачаме на друга тема, забравяйки. И с пожелание през следващата година, да не се повтаряме. Публикуваме материала в два поредни дни и в две части заради големия (за съжаление) обем и без степенуване по острота и важност в подредбата на темите.

Какво избрахме и за какво спорихме през 2019 г.

Какво избрахме и за какво спорихме през 2019 г.

19 български теми, а голяма част от тях преливат и в 2020 г.

Бетонът по родното Черноморие

Едно от събитията, белязали началото на 2019 г., беше бумът на строежите по Черноморието, който доведе до засилено обществено недоволство и незабавни проверки от страна на Дирекцията за национален строителен контрол.

В края на януари бяха получени сигнали за изсичане на борова гора край къмпинг "Арапя" заради двуетажни вили, за строеж на ресторант и магазини на плажа до къмпинг "Златна рибка", както и за нов строеж на плаж "Алепу".

Информацията за поредното изливане на бетон по все по-застроеното ни Черноморие възмути обществото и се наложи лично премиерът Бойко Борисов да разпореди ДНСК да направи спешна проверка. В резултат на инспекцията строежите бяха замразени, временно.

Точно когато изглеждаше, че годината ще приключи без повече напрежение около застрояването по Черноморието, въпросът отново излезе на дневен ред в началото на декември. Тогава стана ясно, че екоинспекцията в Бургас повторно е дала зелена светлина на един от замразените строежи - този край къмпинг "Златна рибка". Мотивът е, че на терена няма дюни, въпреки че проектът в действителност попада в защитената зона "Бакърлъка". Спорното решение очаквано доведе до ново надигане на общественото недоволство и по всичко личи, че темата ще има продължение и през 2020 г.

Морбили

През първата половина на годината една от водещите теми беше разразилата се у нас епидемия от морбили. Доказателство за засиления обществен интерес към инфекциозното заболяване е фактът, че един от най-често търсените от българите термини в глобалната търсачка Google през 2019 г. - редом с африканската чума по свинете и евроизборите, е именно заболяването морбили.

Това е напълно логично предвид обезпокоителните данни за разпространението на заразата у нас - докато през 2016 г. е имало един-единствен случай, то през настоящата година броят на заболелите достигна близо 800 души, и то за съвсем кратко време - от феруари до май.

Заболели имаше в почти цялата страна, като най-много бяха тези в Софийска област.

Заради бързите темпове на разпространение здравните инспекции започнаха спешно да издирват всички лица от 13-месечна до 18-годишна възраст без данни за имунизация или с пропуск в имунизационната схема, за да ги ваксинират.

След първоначалния пик на болестта, през втората половина на годината имаше затишие, а през октомври директорът на Националния център по паразитни заболявания проф. Тодор Кантарджиев обяви, че страната ни почти се е справила с инфекциозното заболяване. Все пак превантивните мерки продължиха и месец по-късно над 12 000 деца бяха ваксинирани срещу морбили.

Папа Франциск на българска земя

Историческо събитие за отминаващата 2019 г. бе посещението на папа Франциск у нас. Настоящият глава на Римокатолическата църква кацна на българска земя на 5 май, което го превърна във втория римски папа, посетил България, след визитата на Йоан Павел Втори преди 17 години.

По време на тридневното си посещение папа Франциск проведе тиха молитва пред олтара на Светите братя Кирил и Методий в катедралния храм "Св. Александър Невски", посети бежанския център "Враждебна" и се срещна с част от католическата общност в църквата "Св. Архангел Михаил" в Раковски.

Кулминация на апостолическото посещение беше събитието за мир на пл. "Независимост" в София, на което прозвучаха молитви на пет от вероизповеданията - арменското, еврейското, протестантското, мюсюлманското и католическото. Разнопосочни бяха обществените мнения относно факта, че на религиозната проява нямаше представител на Българската православна църква. Среща между папата и патриарха все пак се състоя по-рано по време на апостолическата визита. Главата на БПЦ Неофит посрещна Франциск в Синодалната палата и именно там римският папа изрази надежда, че един ден двете църкви ще могат да имат общи служби.

Евроизборите

2019 г. премина под знака на изборите - избори за европейски парламент, за местна власт, за нов главен прокурор.

У нас евроизборите се проведоха на 26 май и напълно очаквано не преминаха гладко - още в първите часове на гласуването стана ясно, че в редица избирателни секции има проблеми с машинното гласуване.

Спорът около машините за евровота започна месеци по-рано. Стигна се дори дотам, че социалистите решиха да напуснат парламента и обявиха, че ще се върнат в пленарната зала само ако се избере нов състав на ЦИК, бъдат върнати преференциите и се проведе ново обсъждане на машинното гласуване.

След като в крайна сметка беше решено, че такъв тип вот ще има, се оказа, че държавата ще наеме машините за гласуване за същата цена, на която би могла да ги закупи, което породи недоумение. След всички спорове около машинното гласуване равносметката от евровота показа, че едва 25% от гласувалите всъщност са се възползвали от "скъпия експеримент", както го нарекоха от ГЕРБ. Това бе и един от аргументите след евроизборите да бъде решено, че на местния вот през октомври бюлетините ще бъдат само на хартия.

След евровота се оказа, че именно в България е най-големият срив на избирателната активност в целия ЕС - до урните отидоха под 31% от избирателите.

Окончателните резултати от гласуването показаха, че големите победители са ГЕРБ, които успяха да изпратят в Брюксел 6 депутати - Мария Габриел, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов и Александър Александров.

С 6% зад тях се наредиха БСП, които получиха право на петима евродепутати - Елена Йончева, Сергей Станишев, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Иво Петков.

Трима евродепутати изпратиха от ДПС - Илхан Кючюк, Искра Михайлова-Копарова и Атидже Алиева-Вели.

ВМРО успяха да се преборят за две квоти - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков, а "Демократична България" също получи представителство в ЕП в лицето на Радан Кънев.

Течът от НАП или "Дигиналният Чернобил"

Несъмнено една от водещите теми това лято беше хакерската атака спрямо Националната агенция за приходите. В средата на юли месец стана ясно, че данните на 5 милиона български граждани са изтекли, поради което мащабният пробив в системите на НАП беше сравнен с "дигитален Чернобил".

В процеса на разследването наяве излязоха обезпокоителни факти относно степента на защита на информационните системи на държавните институции. От приходната агенция признаха, че никога не са правили тестове за сигурност на системите си, започна и спешен одит за проверка на уязвимостта. Последваха и обвинения от страна на Комисията за защита на личните данни, че държавата не е направила почти нищо през годините, за да защити информацията на гражданите. Тогава стана ясно, че системите за защита на данните на НАП не са обновявани повече от 10 години.

Броени дни след хакерската атака последва и първият арест - беше задържан компютърният специалист Кристиян Бойков. Въпреки че първоначално той беше смятан за изкупителна жертва, при разследването беше установено, че в схемата е замесен и работодателят на Бойков - Иван Тодоров, собственик на "Тад Груп". Спрямо двамата, както и спрямо изпълнителния директор на частната фирма - Георги Янков, бяха повдигнати обвинения за тероризъм. В ареста се намира само шефа на "Тад груп", като в началото на декември Тодоров беше оставен за постоянно в ареста.

Месец след теча на личните данни на милиони българи беше обявено, че Приходната агенция ще бъде глобена с 5,1 млн. лева.

Вероятно именно заради мащабния пробив в системата на НАП, в средата на декември - близо половин година след хакерската атака, стана ясно, че приходната агенция е загубила 50% от доверието на родния бизнес.

Африканската чума по свинете - бомба със закъснител

Проблем от световен мащаб, който неизбежно засегна и нашата страна, се оказа заболяването Африканска чума по свинете. Индикации за размерите на епидемията имаше още в края на 2018 г., когато Българската агенция по безопасност на храните проведе срещи с представители на свиневъдния сектор. Въпреки превантивните мерки обаче диви прасета от Румъния пренесоха африканската чума и у нас. Последва ефектът на доминото - ако първите констатирани случаи през януари бяха при диви прасета по северната ни граница, то месеци по-късно огнища на заболяването имаше и в Югоизточна и Югозападна България, а най-пагубното за свиневъдния сектор беше, че африканската чума порази и редица индустриални свинекомплекси.

Заради усложнената епизоотична обстановка ЕС отпусна на страната ни 13,9 млн. евро за борбата с чумата

Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България и Асоциацията на свиневъдите в България настояха държавата да въведе военно положение и да се затегне контролът над прасетата в тип "заден двор".

На малките стопанства беше поставен ултиматум доброволно да умъртвят отглежданите прасета, като лично премиерът Бойко Борисов обеща, че свиневъдите ще бъдат компенсирани с по 300 лв. на двор.

Въпреки първоначалния отпор, все пак повечето от стопаните се съобразиха с разпорежданията и евтаназираха животните си. Тогава обаче възникна нов проблем - оказа се, че на редица места не са спазени изискванията за загробване на прасетата, поради което имаше нов риск от разнасяне на заразата. Очаквано заради кризата икономисти прогнозираха и рязко поскъпване на свинското месо.

Въпреки продължилата с месеци усложнена обстановка, в края на годината може да се смята, че пикът на африканската чума у нас е отминал и ситуацията е относително овладяна.

Стратегията за детето - много подводни камъни и една оставка

Ако 2018 г. премина под знака на протестите срещу Истанбулската конвенция, то 2019 г. също не се размина без спорен законопроект, който породи силно обществено недоволство - Националната стратегия за детето.

Проектът беше отречен от обществото с аргумента, че крие много подводни камъни и е врата към опасни практики и посегателство над семейството. Българската православна църква, както и редица партии също се обявиха против Стратегията и настояха тя да бъде преработена. Нечута остана тезата на социалния министър Бисер Петков, че целта на проекта всъщност е родителите да се подпомогнат при отглеждане на децата.

Заради острите реакции срещу Стратегията за детето премиерът се видя принуден да я замрази. Това обаче не прекрати протестите и се наложи управляващите неколкократно да уверяват обществото, че проектът е окончателно оттеглен и не се работи по нов.

Точно когато изглеждаше, че напрежението започва да се уталожва, въпросът отново излезе на дневен ред, когато непосредствено преди местните избори през октомври се надигна масова паника сред родители в Сливен и Карнобат, че социалните служби отнемат децата им от училищата. "Чудовищната лъжа", както я нарече Борисов, поднови протестите на родителите, които се опасяваха, че все още се правят опити Стратегията за детето да се приеме по заобиколен път.

Напрежението продължава и в момента - в средата на декемри отново се състоя протест пред Народното събрание с искане Законът за социалните услуги да бъде отменен.

В крайна сметка проблемът, който остава неразрешен, доведе до оставката на Бисер Петков като социален министър. Тя беше поискана лично от премиера с мотива, че не са били изпълнени очакванията за по-високи резултати в Министерството на труда и социалната политика. Петков беше сменен на поста от Деница Сачева, която веднага след встъпването си в длъжност побърза да увери, че правителството няма намерение да провежда антисемейни политики. Дали обаче новият социален министър ще упее по-успешно да убеди обществото в това от предшественика си вероятно ще стане ясно догодина.

Пакет "Мобилност"

Мнозина твърдят, че малко неща могат да обединят българите. Събитието, което едновременно опроверга и потвърди това твърдение през 2019 г., беше пакет "Мобилност".

Българските превозвачи настояваха за поправка на три от текстовете, касаещи регламента за командировките им, връщането в страната на регистрация на всеки четири седмици и нощните почивки на шофьорите.

В началото на януари пакет "Мобилност" беше гласуван от транспортната комисия в Европейския парламент. По време на гласуването родните превозвачи организираха мащабен протест в Брюксел, към който в знак на солидарност се присъедини дори транспортният министър Росен Желязков.

Превозвачите се срещнаха и с президента Румен Радев, който призова за обединение на всички институции в защита на сектора. Правителството също заяви пълната си подкрепа срещу предлагания пакет "Мобилност".

Тъкмо когато изглеждаше, че с достатъчно обединение България ще се пребори срещу проекта, се оказа, че трима български евродепутати не са присъствали на гласуването, а точно толкова гласове не са достигнали за окончателното отхвърляне на пакета. Така на практика всичко започна отначало, след като стана ясно, че битката за пакет "Мобилност" ще се пренесе в следващия мандат на ЕП.

Преговорите започнаха отново през септември, когато обаче беше отхвърлено предложението на България пакет "Мобилност" да бъде изтеглен от ЕК. Дни по-късно транспортната комисия на Европейския парламент даде зелена светлина за преговори по пакета със Съвета на ЕС и Европейската комисия.

През декември транспортният министър Росен Желязков изрази надежда, че ще има благоприятна за България развръзка по пакета, тъй като тогава стана ясно, че Европейската комисия спира неокончателно одобрените промени в правилата за международните пътни превози с мотива, че те биха попречили на амбициите за намаляване на вредните емисии.

Надеждите на страната ни обаче бяха окончателно попарени, след като на 20 декември Комитетът на постоянните представители все пак одобри пакет "Мобилност".

Казусът "Полфрийман"

През 2019 г. спорове предизвика и казусът с предсрочното освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман, който излежаваше 20-годишна присъда за убийството на студента Андрей Монов през 2007 г. През септември Софийският апелативен съд го пусна на свобода, което предизвика негативни реакции сред обществото и създаде напрежение между съдийската колегия на ВСС и Съюза на съдиите в България.

Стигна се и до искане за анулиране на регистрацията на Българския хелзинкски комитет, който според ВМРО по заобиколен начин нарушавал принципа на безпристрастност и оказвал натиск върху част от магистратите.

От Съдийската колегия на ВСС поискаха оставката на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов заради негово обръщение по случая, в което призовава съдебния състав да побърза с решението на "такъв елементарен" юридически казус.

В случая се намеси и главният прокурор Сотир Цацаров, който настоя ВКС да спре предсрочното освобождаване на Полфрийман с мотива, че решението на Апелативния съд в София е постановено от незаконен състав.

От своя страна външният ни министър Екатерина Захариева поиска случаят да не се политизира, за да не се навреди на двустранните отношения с Австралия. Президентът Румен Радев също не остана безучастен по казуса и призова никой да не се меси в работата на съдебния състав.

В крайна сметка и след доста перипетии предимно от административен характер, австралиецът излезе на свобода и заяви, че е решил да остане да живее в България, независимо от издадената заповед за експулсирането му от страната. Все пак предвидливо не уточни къде точно ще живее занапред. Все още се очаква окончателното решение на ВКС по казуса с обжалването на процедурата по обжалването на предсорчното освобождаване.

Кой да плаща болничния?

В края на ноември искането на работодателите за болничните разбуни духовете.

След среща между ГЕРБ и Обединените патриоти беше представена идеята първият ден от болничните да не се плаща нито от държавата, нито от бизнеса, с цел да се прекрати порочната практика с фалшивите болнични листове от страна на недобросъвестни работници. Все пак стана ясно, че се мисли за изключения, като например за майките на деца и болничните вследствие на трудови злополуки.

Независимо от тези уточнения предложението беше посрещнато с яростна съпротива от синдикатите, поради което Обединените патриоти опитаха да си измият ръцете, подчертавайки, че идеята е била на финансовия министър Владислав Горанов. Прехвърлянето на отговорността продължи - самият Горанов отрече твърденията и заяви, че всъщност не е ясно кой е предложил първият ден от болничния да е за сметка на болния.

Очаквано работодателите приветстваха идеята. На противоположния полюс обаче бяха настроенията сред синдикатите. От КТ "Подкрепа" изразиха готовност да напуснат НСТС и да организират масов национален работнически протест. Те дори настояха работодателите да продължават да плащат не само първия, а първите пет дни от болничните. Учителите също заплашиха с национален протест и затваряне на училища, ако дебатът не бъде спрян.

В крайна сметка и по този въпрос се наложи намесата на премиера Бойко Борисов - именно той разпореди, че първият ден от болничните все пак ще остане платен от работодателя.

Големите имена, които ни напуснаха през 2019 г.

През тази година България трябваше да се сбогува и с някои от своите най-бележити личности.

  • Още в началото на 2019 г. - на 6 януари, ни напусна актьорът Иван Ласкин. Той почина на 48-годишна възраст.
  • На 5 април почина вокалистът на "Gravity Co" Явор Захариев.
  • Същият месец ни напусна и актрисата Виолета Гиндева.
  • Известният общественик и политик Жорж Ганчев издъхна на 79-годишна възраст на 19 август.
  • На 22 септември на 83 години си отиде и емблематичният професор Юлиан Вучков.
  • След тежко боледуване на 13 октомври в болница в Солун почина големият български джаз музикант Милчо Левиев.
  • На 29 октомври на 47-годишна възраст ни напусна актьорът Йосиф Шамли.
  • На 21 ноември почина актьорът Васил Димитров.
  • Големият български актьор Стефан Данаилов си отиде на 27 ноември на 76-годишна възраст, след като месец по-рано беше поставен в медикаментозна кома във ВМА.
  • В началото на декември почина юристът проф. Любен Корнезов - конституционен съдия и заместник-председател на Народното събрание от 2005 до 2009 г.
  • Легендата на българския театър Стоянка Мутафова ни напусна на 6 декември. Тя си отиде на 97-годишна възраст след продължително боледуване.