Битовата престъпност и корпоративният вот са заплахи за човешката сигурност, сочи изследване.
Битовата престъпност е бич за голяма част от страната, заяви Огнян Минчев на пресконференция по представяне на предварителните резултати от изследването на Института за регионални и международни изследвания (ИРМИ) „Контролираният вот и битовата престъпност като най-осезаемите заплахи за човешката сигурност в България".

Стефан Ралчев от своя страна обясни, че човешката сигурност е липса на страх, липса на нужди и право на човешко достойнство. Човешката сигурност е пресечната точка между сигурност, човешко развитие и човешки права, подчерта той.

Експертът Ваня Нушева изтъкна, че когато се говори за контролиран вот, става въпрос за пресечната точка, в която се нарушават човешки права. Това е изключително сериозен проблем, който засяга икономическата сигурност на хората, категорична бе тя.

В рамките на изследването си експертите се сблъскали със страха на хората, че те са поставени в ситуация на икономическа зависимост. Работниците в частни фирми, в държавни и общински структури, хора, работещи по програми за временна заетост и трайно безработни са най-честия обект на натиск.
Собствениците на фирми, мениджърите на цехове, началници на смени са основните лица, оказващи натиск върху служителите си. Шефовете най-често заплашват служителите си със закани за уволнение, с вътрешни проверки и др. Работодателите оказвали и психологически натиск върху подчинените си.

Най-големият риск за човешката сигурност според Ваня Нушева е загубата на средства, психологическият натиск от шефа, както и липсата на съдействие от институциите.

По отношение на случая „Бобов дол" тя коментира, че държавата разсрочва дългове на мините след „правилния вот". Оказва се, че ДПС е партията, която най-често използва контролиран вот и оказва натиск върху хората чрез използване на местни власти.

Стойчо Стоев пък обясни, че битовата престъпност е най-голям проблем за бедните възрастни хора в Североизточна България. Кражбите там са ежедневие, подчерта той. Животът в постоянен страх е най-големият бич за хората там, изтъкна Стоев.

Безработни цигани и български мъже участват в битови престъпления. Често не се повдигат обвинения и се спират разследвания, защото откраднатото е оценено на под 200 лева и се счита за незначително престъпление. Така се стига до случаи на крадци с над 20 регистрации, но на свобода и без присъди.
Това засилва чувството за безнаказаност сред хората и самите престъпници според Стойчо Стоев.

Според него не може да се ползва жандармерията за селска охрана. За да се разреши този проблем, по думите му, не са нужни отделни мерки, а стратегия за справяне с битовата престъпност.

„Разстрели и Аушвиц" - са решенията, които предлагали пострадалите за справяне с битовата престъпност на фона на факта, че по няколко пъти на месец се влиза в домовете на хората в Североизтока.