Дочакахме! Най-после държавата “поведе” истинската и безкомпромисна война с футболното хулиганство. Приетият проект от министрите за Закон за футболното хулиганство е едно от най-красивите, изящни, хуманни и позитивни неща, сътворявани от това правителство.

Но заедно с всички епитети, изброени до тук, предлаганият закон е може би най-наивния, трудноизпълним, направен сякаш без всякаква връзка с действителността и с едната-единствена цел – полупразните ни стадиони да се изпразнят съвсем.

Че кой въобще може да си помисли, как на запалянковци и футболни фенове ще може да им се отнеме цветистата и изключително искрено изречена попържня (казано иначе псувня или ругатня, както е записано във въпросния Закон).

Че това е исконно право на всеки, отделил N-брой време да отиде на стадиона, където е много трудно по друг начин да изразходиш емоцията, енергията, да разтовариш насъбралите се негативи – не само спортни, но и житейски.

В прагматичните азиатски държави служителите могат ако искат да пребиват ежедневно кукла с лика на шефа им. Ами че стадионът нерядко се явява една кукла на това, към което храним нетърпимост, озлобление, че и омраза.

Изречена на стадиона, псувнята не винаги е символ на вулгаризма и тъпотията, доста често тя е една изключително удачна терапия, чрез която можеш да си живееш спокойно дори и в действителност като нашата.

Оставаме си с надеждата, че разумните депутати няма да приемат неразумните текстове, изискани от този Закон.

Ами че нали и те ходят на мачове!