Лидерът на ПД "Социалдемократи" Николай Камов пред news.bg

Господин Камов, до началото на тази седмица изглеждаше, че левицата отива към избори единна, монолитна, стабилна. Нищо не подсказваше зараждаща се криза. Кое промени нещата и какво всъщност се случи?
Някои среди в БСП решиха да поставят под съмнение нейната коалиционна политика. Било чрез напускане на партията, било чрез изявления на фигури, които определено се чуват. Те нямат статут на ръководство, но се превърнаха в говорители на партията. Това се случи. И това промени цялата ситуация, свързана с представата, че левицата е монолитна, единна и вътре няма проблеми.

Дали не става дума за междуличностни конфликти?
Не. Това са политически въпроси, които се поставят под съмнение. По тези въпроси има решения, за да се стигне до тях, бе изминат много дълъг път. Ако е пресилено да кажем петнайсетгодишен, то поне пет – откакто Нова левица беше създадена, с много важната, ключова роля на Георги Първанов, тогава лидер на БСП, и по инициатива на Политическо движение Социалдемократи.
След всички опити за обединение на една модерна социалдемократическа основа, след провалени първоначални усилия, инициирани от Партията на европейските социалисти, т.нар. Солунска среща, ние достигнахме до състояние, което не би трябвало, подчертавам – не би трябвало, да предизвиква въпроси.
Това беше много печелившето лице на левицата – Нова левица – чрез лидери като Сергей Станишев. Това трябваше да даде визия, политика и изборен резултат.
Аз не мисля, че това е загубено. Но най-ретроградните кръгове, най-консервативно мислещите хора, привържениците на двуполюсния модел, на мисленето, което не позволи на БСП да извърши бързи и ефективни реформи още в самото начало на прехода, в момента говорят на висок глас.
И аз мисля, че е задължително ръководството на БСП много ясно да се произнесе по този въпрос. Не друг. Не тези хора, които в момента се произнасят, а ръководството. Това е негово задължение – да отстои своята позиция, коалиционна политика, защото всъщност атаките са срещу него.

Не е ли твърде късно три месеца преди изборите да се преосмисля коалиционната политика, да се мисли коя партия ще стои по-добре до БСП, да се прави ревизия на позициите в лявото пространство въобще?
Да, късно е. Но не това са въпросите, които се поставят. Въпросът, който се поставя, е накъде отива БСП, с всички тези елементи – с кои коалиционни партньори, с каква политика.
Сега се атакуват партньорите – формално така изглеждат нещата, но всъщност се удря ръководството на БСП. И утре ще бъде ударена неговата политика, всичко, което ние в Гражданския форум Нова левица направихме за последните петнайсет години. Това е истинската цел.

Спорен лидер ли е за Политическо движение Социалдемократи Сергей Станишев?
Не. За Политическо движение Социалдемократи няма никакво съмнение в лидерството му. Ние сме уточнили и изяснили тези въпроси многократно. През миналата година подписахме Меморандум ‘2004 – това е вторият документ след учредителния през януари 2001.
Буквално преди дни при нас бе вицепрезидентът на Партията на европейските социалисти Ян Мериан Спиерсмо, който много ясно заяви на срещата с Нова левица, че се радва след толкова години да види не петнайсет, а един партньор в България. И това е именно Нова левица. Отново ще повторя – ако някой поставя всичко това под съмнение, това са тези ретроградни среди в БСП.

Имат ли шанс да успеят? Имат ли шанс за пореден път здравите сили да победят здравия разум?
Тук ме затруднихте. Доскоро аз мислех, че нямат никакъв шанс. Но като гледам какво правят, започвам да се съмнявам. Подозирам, че здравите сили заемат сериозни позиции.

Ако тези процеси продължат, не рискува ли БСП почти сигурното си място на първа политическа сила след изборите?
Обвиниха ме, че предавам Сергей Станишев. Задавам същия въпрос на обвинителите. Защото обвинителят постави под съмнение и лидерството му в партията, и качествата му да бъде министър-председател. Ако това не сваля от изборния резултат, аз не знам какво друго може да го направи.
Случилото се през последната седмица за мен има много ясна цел: да се постави под съмнение всичко това, което е направено не само от това ръководство, но и от предишното - от Георги Първанов.
Защото Георги Първанов бе обявен от същите тези хора за предател. Николай Добрев си замина от този свят по тези причини, когато върна мандата. Но те спасиха партията си, спасиха и страната. Тогава тези хора, тези среди ги обвиниха в най-тежките грехове.
Но Първанов и неговият екип успяха. Доведоха нещата до много успешен край. И предадоха ръководството в ръцете на един млад, много добре приет в средите на европейската социалдемокрация лидер. Това го заявявам от лични впечатления.

Какъв ще е вашият ответен ход?
Разговарях с отговорника за коалиционната политика в БСП Румен Петков и му казах всички тези неща – че е крайно време ръководството на БСП да се произнесе пределно ясно по създалата се ситуация. Мисля, че тя не трябва да се подценява. Както и да се надценява, защото нещата са в зародиш, на старта, в първата вълна, но подозирам, че няма да спрат дотук.
Аз казах, каквото имах да кажа, и нямам никакво намерение да коментирам тези хора. Намирам ги далеч под моето равнище във всяко едно отношение и нямам диалог с тях. Никога не съм имал.

Не се ли прехвърля заразата на разцеплението от дясното към лявото политическо пространство в България?
Не. Левицата преживя този момент на разделяне и успя да се събере. Това е проектът Нова левица – да я събере на съвременна социалдемократическа основа.
Не лидерите, а хората да са заедно. Защото много пъти се случваше през тези години да се съберат няколко лидери и да обявят поредното обединение. Важно е хората да се почувстват заедно и проектът целеше тъкмо това. Всъщност – цели го, защото той е в действие, но се поставя под съмнение.

В средите на сегашните управляващи напоследък се подхвърли идеята, че част от депутатите от НДСВ не бива да повторят мандата си, че трябва да бъдат заменени от нови лица. Има ли нужда левицата от подобно обновление, има ли износени фигури, които дърпат назад?
Такъв опит беше направен в БСП. Политическо движение Социалдемократи има 29 номинации и само две от тях са стари. Не зная как ще завършат преговорите, но тези 29 души, номинирани от нас за листите, могат да подчертаят обновлението на левицата.
По разбираеми причини не бих искал да коментирам как този процес протича в БСП, но определено видях искрения опит на лидера да направи промени. Хората ще ги оценят, ще видят дали това се е случило или не.

Прави впечатление, че в дясното пространство често споменават отличните оценки на Европейската народна партия. Вие също не пропускате да отбележите, че Партията на европейските социалисти ви подкрепя.
Ще настъпят ли промени в политическия живот у нас от евроинтегрирането на партиите? И доколко оценката от партийните европартньори работи като аргумент пред избирателите?
Това е съвсем естествено в навечерието на приемането на България в Европейския съюз. Нормално е да има признание от страна на европейските партии за техни партньори у нас.
Причината е проста – ние имаме 17 места в Европейския парламент, първоначално като наблюдатели, а после и като равноправни депутати.
Те трябва да седнат в някоя от групите. Определен брой български депутати от тези 17 трябва да седнат в групата на Партията на европейските социалисти. Няма как комунист да седне там. Те си имат отделна група.
Никой няма да приеме за нормално, ако ние например решим да се явим на тези избори в този формат, в който сме сега в Коалиция за България и да излъчим един комунист. Никой няма да го приеме с този му идеен статут в тази група. Той ще трябва да се яви отделно, ако иска да седне в групата на комунистите. Ако събере гласове.
По същия начин в групата на Европейската народна партия ще седнат тези, които са излъчени от българските признати партии. Без да има някакви строги изисквания, това съответствие на идейна принадлежност у нас и в общоевропейските политически структури е необходимо.
Колкото до втората част на въпроса – пред избирателите това не играе. Спомням си, че на миналите избори в подкрепа на СДС бяха пристигнали над 10 министри, лидери на европейски партии, но това не помогна. Ние и не очакваме подобна подкрепа от нашите приятели от Европа.

Какви послания според вас трябва да отправи българската левица в оставащите месеци до изборите?
Мога да кажа какво ние мислим по този въпрос. Ние направихме нещо безпрецедентно – нито една друга политическа формация в продължение на година и половина не е обсъждала прозрачно и открито своите политики. Това се случи в Граждански форум Нова левица.
Това е мозъчният тръст на левицата, където се обсъждаха политиките – обсъждаха се, а не се заявяваха готови позиции. Канеха хора, при това особено в началото, от целия спектър. До момента са проведени около 30 дискусии.
Сега идва времето на синтеза. Ние синтезирахме нашите виждания в документ, около трийсетина страници, озаглавен “Основни принципи за управление на левицата”. В него описахме с много малко думи целта, която е постижима за следващото управление – стремим се то да бъде наше.
До 2010 г. при растеж от 6–8%, за който икономистите твърдят, че е напълно възможен – в скоби ще кажа, че зад малкото думи стоят много сериозни икономически изследвания – е възможно удвояване на доходите на българските граждани.
За мнозина това звучи популистки. Нищо подобно. Удвояване на минималната работна заплата за 2010 г., при 150 лева сега, означава 300 лева. Заплата от 300 лева в сравнение и с най-бедните европейски държави е ниво на социални помощи. Така че целта изобщо не е толкова висока, но това е възможно да се направи.
Предложихме инструментите за постигане на тази цел. Три приоритета: информационно общество, икономика, основана на знанието – изцяло европейска политика в контекста на Лисабонската стратегия; инвестиции в човек, главно в младото поколение и основно в областта на образованието и здравеопазването; иновационна стратегия на държавата.
Може би в ушите на мнозина това звучи откъснато, абстрактно. Ще попитат: къде е селското стопанство, къде е индустрията. Всичко е вътре! Когато говорим за информационно общество.
Ако трябва да бъдем съвсем прецизни, това не е приоритет – това е входна врата, през която трябва да минат всички политики: и в индустрията, и в селското стопанство, и в туризма, и в образованието и здравеопазването.
Защото информационно-технологичната революция от края на 20 и началото на 21 век промени в развитите държави състоянието на цялото общество.
Един конкретен проект в тази област е електронното здравеопазване. Освен че всеки ще разполага със смарт-карта с всички възможности за лечение и за бърза медицинска помощ, и за заплащане на услугите, самата технология ще промени радикално здравноосигурителната система и ще я освободи от всички недъзи, които съществуват в момента. Могат да бъдат дадени много примери.
Електронното правителство е задължително условие за реализацията на всичко това. Ние сме единствената държава – говоря за вече присъединилите се и Румъния – която няма такова правителство. Независимо че управляващото правителство твърди, че имаме – имаме четири услуги, три от които информационни, а минимумът е 20, за да бъде признато по международните стандарти.
Изоставането на България спрямо Румъния е драматично. Няма нужда да ходите до Брюксел, до Дъблин, където направиха чудеса в тази област, използвайки европейските фондове, до Естония, която също направи невероятни скокове в бъдещето. Примерът, който ни е най-близо, е Букурещ.
Никъде по света това не се е случило без политическо лидерство. И ние предлагаме точно това на левицата: политическо лидерство по проблемите на информационното общество.
Това са нашите основни виждания. Ще трябва да се срещнем, да седнем на масата, да видим какво предлагат другите партньори от коалицията. Ако има по-добри предложения – аз съм първият, който ще ги приеме.

Господин Камов, последен въпрос. Как виждате вие предизборната кампания, какви са очакванията ви?
За мен кампанията на левицата трябва да бъде неконфронтационна, позитивна.
Ако погледнете историята на изборите в България, ще установите много лесно, че нито един от тях не е спечелен. С изключение на кметските и президентските – те са мажоритарни, там кандидат се изправя срещу кандидат, или печели, или губи.
Всички парламентарни избори са били загубени от някой, а не спечелени. Някой е дошъл на власт, защото друг е загубил изборите. Без изключение.
Този път се очертава една друга възможност, което би трябвало да определи концепцията за кампанията. Като че ли не се очертава провал. Казвам съвсем директно – мисля, че и обективно – много хора са недоволни, но провал, сравнен с провала на Жан Виденов, на Иван Костов, не се очертава.
Затова ние трябва да се борим с аргумент “за”, а не “против”. Ние трябва да обясним на хората, които с пълно основание вече не вярват на нищо.
Тук се сещам за една мисъл: Когато хората престават да вярват в Бог, не че не вярват в нищо – те вярват във всичко. И ако това, за съжаление е факт, популизмът има почва. Но това в скоби.
А за другото – това е моето разбиране, разбирането на Политическо движение Социалдемократи – ние трябва да се стремим, това е много по-трудно, разбира се, да спечелим “за”.
Което означава реализъм, възможните неща, много искрено отношение към хората, реално познаване на реалните им проблеми, никакви фантазии около социалните възможности.
Не са възможни чудеса, това е пределно ясно. Понякога това глупаво наддаване в тази област, което се получи напоследък, е обидно за тези, които го правят. Защото тези, за които е предназначено, няма да го купят. Тази стока не се купува.
Това е моето разбиране. Как ще построят кампаниите си другите партии, трудно мога да кажа.
Но България има нужда от спечелени, а не от поредните загубени избори, когато някой ще дойде на власт от разочарованието. Защото тези правителства са обречени. Избират ги хора със свръхочаквания. Така дойде и сегашното правителство на власт – със свръхочаквания. И естествено ще има разочаровани – тези, които са повярвали.