Нов депутатски скандал завихриха Мария Капон, Елеонора Николова и Антонела Понева от опозицията. Те обвиниха ведомството на министър Николай Василев, че са похарчили излишно пари за разработения здравен портал. Той облагодетелствал 40 хил. държавни служители, а не 7.6 млн. българи. Според Елеонора Николова за реализацията на проекта са похарчени 1.6 млн. лв. Паралелно с това НЗОК развивала сходен проект за здравни досиета на всички осигурени българи, но с пет пъти по-малък бюджет и за реализацията му не достигали 100 хил. лв.

За да бъде по-голяма шумотевицата, трите народни избранички дадоха папки на заместник градския прокурор Роман Василев. Той им обеща Държавната агенция „Национална сигурност" да провери дали наистина има безстопанственост и разхищаване на публични средства.

Разминавания

Всъщност ръкавицата беше хвърлена от изпълнителния директор на здравната каса д-р Румяна Тодорова, която каза, че направеният от Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР) здравен портал бил за 40 хил. държавни служители, а не за 7.6 млн. български граждани. Освен това касата не участвала в създаването на портала, а здравното министерство. Започна се и спор кой да е негов администратор. Според д-р Тодорова „по силата на Закона за здравното осигуряване институцията, която обработва данните по здравния статус на нацията, е единствено касата". Д-р Тодорова се оплака и от недоимък за осъществяване на проекта с портала, заради което изоставал - едва 2.6% от здравноосигурителните вноски отивали за административните разходи. Миналата година НЗОК започнала изготвянето на електронните здравни досиета, тази година продължавали с електронния портал и с електронната здравна карта на българите.

Сходни разяснения

След интервюто започнаха обяснения кой какво казал или искал да каже. От ведомството на Николай Василев коментираха, че изработеният от тях здравен портал бил за всички българи. Само системата за електронен личен амбулаторен картон (еЛАК) обхващала държавните служители. В проекта имало и трета част - на първо време 40% от общопрактикуващите лекари да вкарват данни в личните еЛАК чрез компютрите си.

От НЗОК уточниха пост фактум, че през април 2007 г. било подписано споразумението между тогавашния здравен министър д-р Радослав Гайдарски, Николай Василев и д-р Румяна Тодорова. В него се казва, че трите ведомства ще си сътрудничат в изготвянето на здравен портал за нацията, който сега вече е факт. Дословно същото се казва и в отговора на МДААР. От касата признават, че изпълнението на проекта е започнало през септември 2007 г. и точно след година е обявена обществената поръчката за изпълнител на портала.

За да се защитят направените инвестиции, в позицията на МДААР пише още, че Николай Василев има намерение да поиска от министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев националният здравен портал да бъде ползван безвъзмездно и от НЗОК. По повод обвиненията на депутатите, че здравната каса е отказала да даде на МДААР данни за здравния статус на държавните служители, и двете страни изтъкват, че те никога не са били искани. Поръчката била само за ЕГН и т.нар. УИН код на личните лекари.

През юни 2006 г. зам.-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков обеща, че през следващите години между 3 и 5% от бюджета за здравеопазване ще отиват за електронното здравеопазване. Тогава бе приета и национална стратегия за развитието му, която едва ли ще удължи средната продължителност на живота у нас. Валери Цеков дори се изсили, че в САЩ за внедряване на електронната система се отделят около 15% от здравния бюджет. Премълча обаче, че американското здравно обслужването е хронично болно и затова оздравяването му е част от предизборната платформа на всеки кандидат-президент.

Стар рефрен към сходна тема

Новите депутатски разкрития обаче са отзвук от „софтуерна" афера от 1999 г. Тогава директорът на НЗОК Илко Семерджиев (по-късно здравен министър в правителството на Иван Костов) срещу $7 млн. възложи на регистрираната в САЩ и базирана в Кипър компания „АремисСофт" да разработи софтуерен продукт. Фирмата обаче фалира през 2002 г. след далавери на собственика си и се оттегли от България. Преди това касата трябваше да й се издължи с 2 млн. лв. за тестване на системата. За отмъщение фирмата не даде разработения софтуер за връзка на касата с личните лекари. За неизгодната сделка и че е нарушен Законът за обществените поръчки четири години се точеха дела, докато през 2003 г. Върховната касационна прокуратура оневини стоматолога Семерджиев.

Съмнения

Разминаване между броя на държавните служители с еЛАК, посочени от двете институции, има. Хората на Николай Василев казват, че са 40 хил., на д-р Румяна Тодорова, че са готови електронните картони на 22 800, в процес на регистрация са 10 000. Тримата депутати твърдят, че еЛАК-овете са празни.

Страната арбитър - Министерството на здравеопазването, мълчи. До редакционното приключване на броя отговори на въпросите на вестника не бяха получени. Аргументът за забавянето според пресцентъра на ведомството е заетостта на отговорните лица, а министър Желев бил в командировка. Обратното, от отдела „Връзки с обществеността" на МДААР реагираха светкавично и за часове уредиха интервю с Юрий Алкалай.

Всъщност големият въпрос е кой как си е свършил работата? Излиза, че Николай Василев е отличникът, а касата изостава най-малко с 2 години, докато изработи портала. Затова без желание се налага да ползва конкурентния опит.