Туристите да не тръгват на походи в планината след хранене и консумация на алкохол. Това съветват от Планинската спасителна служба (ПСС) в навечерието на Новогодишните празници, които много хора отбелязват именно в планината.

"Спорт и почивка не са съвместими неща, но доста българи го практикуват", заяви пред News.bg председателят на ПСС Веселин Ганчев. А като прибавим и празниците, се оказва, че трябва да се съобразяваме и с други фактори. Около 4-5 часа от хранене и консумация на алкохол трябва да изминат, ако хората са решили да предприемат по-лек поход.

Ходенето в планината предполага предварителна подготовка откъм екипировката на самия турист. Добре е предварително и да проучим метеорологичната обстановка. Ако туристите предвиждат походи, да ползват карти, съветва Ганчев.

Той подчерта, че е хубаво да се направи планинска застраховка, тъй като тя поема разходите при евентуален инцидент. "Голяма част от застрахователните компании правят такива застраховки", посочи председателят на ПСС. Той обясни, че има две степени на застраховка. Едната е подходяща за планинари-любители. Другата е предназначена за тези, които практикуват екстремни спортове - за нея тарифата е по-висока. Има различни опции при застраховането, като например семейни или групови застраховки.

Дори и при предварителната подготовка, Ганчев съветва хората на място да преценяват силите си. "В зимната планина, при по-сериозни натоварвания, могат да се получат абсолютно същите симптоми от претоварване както при инфаркт - спазми в сърдечната област", уточни председателят на ПСС.

Той напомни кои са основните правила, които туристите трябва да спазват, ако се изгубят в планината. На първо място да се обадят на 112 и да съобщят. Не бива да губят самообладание. Вече функционира телефонното приложение, чрез което закъсалият в планината турист, с едно кликване, да посочи своите GPS координати и да ги препрати към ПСС. Най важното при загубване е, хората да стоят на мястото, от което са подали GPS координатите към спасителите.

Ганчев отправи съвети и към туристите, които се движат в група в планината. Ако някой тръгне да търси маркировка или маркировъчен знак, останалите трябва да останат в точката, в която се разделят. Целта е този, който е тръгнал да търси нещо, да може да се върне на мястото, където е бил с останалите.

"Най-опасната планина е подценената планина", категоричен е Ганчев. Не е добре хората да надценяват способностите си и да подценяват планината.
"Това е една борба кой е по-добър - планината или скиорът", изтъкна председателят на ПСС и допълни, че изходът от борбата е винаги в полза на планината.

Ганчев си спомни първия случай на спасяване, в който е участвал. Касаело се за оказване на съвсем елементарна помощ, но случаят е доста показателен за това какви различни от типично планинските травми могат да се получат, дори и в летен и слънчев ден. На съвсем равна поляна имало поставени врати за футбол и един баща се опитал да покаже на сина си как се прави коремно превъртане през тръбата на вратата. Съоръжението обаче не било укрепено, прекатурило се и разцепило челото на бащата.

Пред News.bg Ганчев разказа и как се става планински спасител. Желаещите трябва да имат навършени 17 години, добре е да могат да карат добре ски. Те преминават входящ изпит и започват курсове за стажант- планински спасители - зимен и летен профил. В края на всеки от двата курса се полагат практически изпити по зимна и лятна подготовка. Ако се справят успешно, започват да учат техники на спасяване.

Завършвайки курса за стажант-спасители, следващата година минават второ ниво, което е вече курс за спасители- зимен и летен профил. След това има изходящо ниво. След успешното полагане и на четирите изпита, вече се става планински спасител.

"На фона на общия демографски срив в България все още има хора, които се интересуват от планинското спасяване, но ние сме силно притеснени , тъй като България е с отрицателен прираст от доста години", коментира Ганчев. Иначе, пенсиониран спасител няма, изтъкна председателят на ПСС и допълни, че спасителят практикува, докато може.