Според последната информация на БНБ към края на юни 2020 г. размерът на необслужваните кредити при тези компании е 215.2 млн. лева. Те се увеличават с 8.2% (16.4 млн. лева) в сравнение с края на юни 2019 г. и с 14.3% (26.9 млн. лева) спрямо края на март 2020 година. Очевидно е, че именно поради засилването от COVID-19 на негативните икономически ефекти, темпът на нарастване на необслужваните кредити в този сектор се увеличава драматично.
Икономическата криза, която бе рязко задълбочена от върлуващия коронавирус, е нанесла тежък удар върху длъжниците на фирмите, специализирани в кредитиране, познати още като фирми за бързи кредити или лихварските фирми.
Важният детайл тук е, че немалка част от заемите, които фирмите, специализирани в кредитиране дават, са предоставени на лица - най-вече на граждани, които по ред причини, не могат да получат банков заем. Това са предимно хора, които не разполагат с доходи, които да им позволят да вземат от банките заеми, или не могат да докажат пред банките, че ги имат, защото не са ги обявили пред данъчните и не се осигуряват върху тези доходи.
Поради тези и много други фактори, въпросните кредитополучатели са в най-рисковата група и затова банките не желаят да работят с тях, а фирмите за бързи заеми, които все пак ги кредитират, събират по тези заеми лихви, които са в пъти по-високи от банковите.
Точно по тези причини много от длъжниците на тези фирми лесно изпадат в неплатежоспособност към своите кредитори. Тези процеси се засилват в условия на криза като сегашната. А практиката е показала, че когато неплатежоспособните длъжници достигнат определена критична маса, избухва социално недоволство. Ще припомним, че това се случи в периода 2010-2013-а, когато протестите на закъсалите кредитополучатели се превърнаха в политически проблем. Същата картина има опасност да видим и през зимата на 2020-2021-а.
Истината е, че кризата е ударила по всички основни параметри на фирмите специализирани в кредитиране. Според данните на БНБ към края на юни 2020 г. вземанията им по кредити са 2.945 млрд. лв. (2.7% от БВП). Те се увеличават с 10.5% (280.9 млн. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2019 г., но намаляват с 1.8% (55 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 година.
Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 79.6 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 85.1 млн. лв. (в т.ч. 15.6 млн. лв. през второто тримесечие на 2020 г.), а закупените - 5.5 млн. лв. (в т.ч. 0.6 млн. лв. през второто тримесечие на 2020 г.).
Когато говорим за този пазар трябва да имаме предвид една важна специфика, която силно влияе върху общите му показатели. На пазара има един много голям играч. Това е фирмата "Уни Кредит Консюмър файненсинг", която е дъщерна на "УниКредит Булбанк" и отпуска заеми за граждани с условия близки до банковите и като срокове за погасяване (матуритет) и като лихви.
Договорени са 43% от парите за безлихвено кредитиране
Програмата бе договорена от Министерския съвет
По информация от сайта на "Уни Кредит Консюмър файненсинг" тя е предоставила заеми за 1.1 млрд. лева и на практика държи над 37% от този пазар. Вероятно затова в матуритетната структура на активите на фирмите за кредитиране преобладават заемите над 5 години, които са 1.357 млрд. лв. в края на юни 2020 година. Те се увеличават с 13% (156.6 млн. лв.) спрямо края на юни 2019 г., но намаляват с 1.9% (26.5 млн. лв.) в сравнение с края на март 2020 година.
В края на второто тримесечие на 2020 г. вземанията по кредити с матуритет(срок на погасяване) над 1 до 5 години са 755.6 млн. лева. Те се увеличават с 11.9% (80.1 млн. лв.) на годишна база, но намаляват с 2% (15.6 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2020 година.
Вземанията по кредити с матуритет до 1 година са 617 млн. лв. в края на юни 2020 г., като нарастват с 4.7% (27.8 млн. лв.) спрямо края на същия месец на 2019 г., но намаляват с 6% (39.7 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие на 2020 година.
В средата на годината вземанията по кредити от граждани нарастват на годишна база с 6.1% (130.5 млн. лв.) до 2.265 млрд. лева. И отново заради кризата с COVID-19 спрямо края на март 2020 г. те намаляват с 2.2% (51.7 млн. лв.).
В структурата на вземанията по кредити от граждани логично преобладават потребителските кредити, които са 2.142 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2020 година. Те се увеличават със 7.5% (150.2 млн. лв.) на годишна база, а намаляват с 2.1% (45.6 млн. лв.) спрямо края на март 2020 година.
Жилищните кредити в края на второто тримесечие на 2020 г. са за 32.6 млн. лв., като намаляват с 1.6% (0.5 млн. лв.) в сравнение с края на юни 2019 година и с 1% (0.3 млн. лева) спрямо март 2020 година.
Не бива да предизвиква учудване и информацията, че фирмите специализирани в кредитиране предоставят заеми и на фирми. Предполага се, че повечето от тези техни клиенти са от сферата на малкия и семеен бизнес, които не могат да получат банков заем по същите причини поради, които и много граждани нямат достъп до банково финансиране.
Вземанията по кредити от сектор фирми са 571.1 млн. лв. към края на второто тримесечие на 2020 година. Те се увеличават с 28.8% (127.8 млн. лв.) в сравнение с юни 2019 г., но отново заради кризата намаляват с 0.2% (1.4 млн. лв.) спрямо края на март 2020 година.
USD
CHF
EUR
GBP
