Съобщението на агенция "Ройтерс", че според четири източници от Еврогрупата, България и Хърватска ще бъдат приети в ERM II, е предварителна информация.

Днес Еврогрупата, в която влизат държавите от еврозоната, Дания като страна в ERM II с дерогация, ЕЦБ и ЕК, има редовно заседание. На него се избира председател, гледат се докладът на ЕК за фискална конвергенция и стабилност на еврозоната, свързания с него доклад на Европейския фискален съвет и лятната междинна икономическа прогноза на Европейската комисия за еврозоната. В рамките на този дневен ред вероятно ще се вземе и решение за кандидатурите на България и Хърватска за ERM II. Но в предварителната програма на заседанието няма изрично посочена такава точка.

Еврозоната подкрепи България да влезе в ERM II?
Обновена

Еврозоната подкрепи България да влезе в ERM II?

Четирима източници съобщиха пред "Ройтерс"

Ден по-късно ще се проведе и видеоконферентно заседание на комитета на министрите на икономиката и на финансите на страните от ЕС, известно като ECOFIN.

Едва след това ще бъде окончателно ясно дали и от кога България ще влезе в ERM II. Затова дори и в материала на "Ройтерс" се говори, че официална информация ще има в края на седмицата, а е възможно тя да излезе и през уикенда.

Доколкото преминаването през ERM II е задължителна фаза за влизането в еврозоната, евентуалното присъединяване на България към валутнообменния механизъм за въвеждане на еврото ще бъде добра новина и безспорен успех на правителството.

От него обаче не бива да се очакват каквито и да е директни финансови ползи. Влизането в ERM II не осигурява на българските банки, а през тях и на българското правителство, достъп до кредитните програми на Европейската централна банка. Влизането в ERM II не означава въвеждане на еврото и прилагане на европейски лихвени равнища по кредитите. С други думи, този акт няма да доведе до намаляване на цените на заемите за граждани и фирми у нас. Всички тези положителни ефекти могат да дойдат след приемането ни в еврозоната.

Припомняме, че практиката е показала, че в ERM II престоят може да е много по-дълъг от 2 години. Някои сегашни членки на еврозоната са пребивавали във валутно-обменния механизъм 10 години преди да им бъде разрешено да въведат еврото.

По предварително споразумение влизането на България в ERM II e обвързано с влизането и в Банковия съюз на ЕС по силата на механизма за тясно сътрудничество. Това означава, че българският банков сектор ще бъде поставен под надзора на ЕЦБ - структуроопределящите банки пряко, а останалите - косвено, през българския банков надзор. Дали това ще доведе повече принципност и прозрачност в надзора, ще видим. Ясно е от сега обаче, че това не е гаранция, че банки няма да фалират. Разликата е, че решението за евентуалните фалити и за други надзорни санкции ще се взема във Франкфурт, а цената за тях ще се плаща в София - дали от българските данъкоплатци през бюджета, или от българските данъкоплатци като банкови клиенти, това са подробности. Важното е, че принципът е следният: в Банковия съюз надзорът на ЕЦБ решава, а държавата, в която е потърпевшата банка, плаща цената на това решение.

Другото, което е ясно, че с влизането в Банковия съюз на ЕС българските банки започват да плащат определяни от ЕЦБ такси за Единния фонд за преструктуриране и определяни от ЕЦБ такси за банков надзор (последните до момента не се плащат на национално ниво). Изцяло или частично тези такси естествено ще са за сметка на клиентите на банките. Това е първоначалният баланс от евентуалното ни приемане в ERM II и в банковия съюз на ЕС. Влизането в елитни клубове като този струва пари. А конкретните ползи от това влизане за отделните държави до голяма степен зависи от тяхното финансово състояние и дисциплина.