Дори и получилите бежански или хуманитарен статут лица у нас са изправени пред риск да останат без дом.

Този извод проличава в доклад, изготвен от Върховния комисариат за бежанците на ООН и Регионалното представителство за Централна Европа, на тема „Бездомност и достъп до жилищно настаняване сред търсещите закрила, бежанците и лицата с международна закрила в България".

Авторите му изтъкват, че рискът от бездомност е еднакъв при търсещите закрила и получилите бежански или хуманитарен статут, тоест те са уязвими както на входа на процедурата за определяне на статут, така и на изхода от нея.

Задържането на търсещи закрила в т. нар. Специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) се оказва определящ фактор бъдещето на голяма част от чужденците.
Понякога поради продължителното задържане част от търсещите закрила заявяват, че имат квартира и посочват фиктивен външен адрес. Те прибягват до това, за да бъдат освободени от задържането, което от своя страна води директно до бездомност или живот в много лоши условия под линията на бедност.

Търсещите закрила, излезли на външен адрес, попадат в капана на омагьосан кръг, се посочва в доклада. Те нямат право на настаняване в Центровете към Агенцията за бежанците на финансово подпомагане и на достъп до курсове по български език.

Настанените чужденци в РПЦ на ДАБ на практика са временно приютени и застрашени от бездомност след приключване на производството за определяне на статут. При положително решение от страна на агенцията за предоставяне на статут те трябва да напуснат РПЦ в изключително кратък (14-дневен) срок, а при следваща молба за закрила, губят правото на подслон и финансовата държавна подкрепа.

В доклада се посочва още, че за риска от бездомност при получилите статут допринасят и недостатъчно всеобхватните и продължителни интеграционни мерки.

Шестмесечният езиков курс, ограниченият избор на курсове за професионално обучение, липсата на целенасочена жилищна политика са сред основните фактори за безработица сред бежанците, а от там и за липса на нормални жилищни условия и бездомност.

Положението е влошено и поради продължаващата финансова и икономическа криза. През първите години бежанците се насочват по-скоро към намирането на ниско-квалифициран труд, към някакъв минимален доход, тъй като висшето образование и специфичната професионална квалификация (когато има такива) могат да бъдат приложени едва на по-късен етап.

Намирането на работа обаче е свързано пряко с владеенето на български език, без който включването в нормална работна среда би било невъзможно, се изтъква в доклада.

Липсата на държавна и общинска политика за справяне с бездомността сред търсещите закрила и получилите статут допълнително увеличава уязвимостта им.

Като негативна тенденция се посочва и фактът, че общинските съвети поставят нормативни пречки пред настаняването на всякакъв вид чужденци в общинските жилища, а липсата на стриктно провеждана жилищна политика относно настаняването на бежанците след напускане на общежитията.

Бежанците се оплакват и че процедурата по кандидатстване за бежански или хуманитарен статут в България е неясна и непрозрачна.

Докладът на ООН дава и препоръки, които биха могли да подобрят статута на бежанците у нас.

На първо място се предлага Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР да осигури бюджетни средства за превод от редки езици чрез щатни или наети преводачи. Друга препоръка е да се въведе статут на толерантност за търсещите закрила, които са с многократни откази за предоставяне на статут, пребивават на
територията на България от много години и не могат да се върнат в страната си на произход, тъй като там животът им ще бъде изложен на риск.

Предлага се още общините у нас да бъдат привлечени и включени в политиките и мерките за интеграция на бежанците в страната, както и а бъдат пренасочени средства за жилищното настаняване на бежанците по текущите многогодишни и годишни програми на Европейския бежански фонд в страната.