„Открий невидимото!"

Това предлага вече от 120 години на всеки посетител Националният природонаучен музей при БАН.

По повод годишнината премиерът Бойко Борисов преряза лентата на нова експозиция „Риби" и официално откри барелефи на основателите на музея княз Фердинанд и акад. Иван Буреш, както и паметна плоча на основните дарители.

„Всеки може да търси и открива различно невидимо", коментира директорът на музея ст. н.с. д-р Алекси Попов.

В музея присъства и извънземен експонат - камък от Луната. Той е подарък от американския президент Джералд Форд.

Той посочи като примери незабележима на пръв поглед птичка, скрита сред тръстики, добре маскирала се на трева богомолка, единственият в Югоизточна Европа цял препариран носорог.

В музея присъства и извънземен експонат - камък от Луната.

„Тази придобивка е подарък от американския президент Джералд Форд, който сме включили в списъка на дарителите", разказа Алекси Попов. „С една от мисиите на Аполо са избрани 40 страни от света, чиито знамена са качени на Луната. Взето е късче лунна скала и след това подарено на всяка от тези страни заедно със знамето, което е било на Луната", продължи той.

„Ние получихме този подарък две години след Аполо, точно когато възстановявахме собствеността на музея и трябваше да направим нови зали - за Космоса и за неживата природа. Камъкът от Луната ни го връчи американският посланик през 1974 г. с посвещението „От американския народ на българския народ" и е с неоценима стойност", добави шефът на музея.

По-късно през деня на тържествено събрание в БАН бяха представени миналото и настоящето на музея.

„Това е най-старият музей в България и много се гордеем с него, изтъкна председателят на БАН акад. Никола Съботинов. Той уточни, че в него освен уникални колекции в областта на минералогията, флората, фауната, палеонтологията се развива активна научна, изследователска и международна дейност.

„Националният природонаучен музей е мястото, където са се появили други три научни института на академията -Институтът по зоология, Институтът по ботаника и Институтът по геология, припомни Съботинов.

С наградата „Акад. Иван Буреш" за заслуги към българската палеонтология и зоология, както и към музея за цялостната си дейност беше отличен ст.н.с. д-р Николай Спасов.

Наградата получиха и геологът ст. н. с.Светослав Петрусенко за големи заслуги за обогатяването на колекцията от минерали на музея и проф. Дени Жераадс от Националния център за научни изследвания - Париж за приноси към българската палеонтология.

На Балканския полуостров музеят е водещо звено по изучаване на фосилните бозайници и птици, на прилепите, пещерната фауна и много групи насекоми, отбеляза директорът на музея Алекси Попов.

„В момента правим голяма палеонтологична колекция на бозайници от късния миоцен, които представят една природна обстановка, сходна на днешната африканска савана", съобщи Николай Спасов.

Той обясни, че става въпрос за открития, които имат значение за изясняването на целия древен биом. Описани са нови видове животни, намерени са уникални останки, които дават нови данни за еволюцията на някои от видовете, за техния начин на живот, за изясняване на систематиката им.

Една от най-интересните находки е зъб на хоминоид, на около 7 млн. години от Чирпанско.

„Тази находка показва, че по това време, за голямо наше учудване, човекоподобните не са били все още изчезнали, или пък наново са се появили, тъй като досега се знаеше, че те са изчезнали преди около 9 млн. години от Европа", коментира Николай Спасов.

Според него не всичко ще бъде изложено в експозиция.

Ще бъдат направени научни колекции, от които ще могат да работят специалистите от цял свят, интересуващи се от тези групи изкопаеми животни. В експозицията на музея също ще бъдат включени някои от тези експонати.

„Смятаме да направим специална витрина с находките от Чирпанското находище, което в момента влиза в световните находища на изкопаеми хоминоиди и представлява голям интерес за световната палеонтология и палеоантропология", поясни Спасов.

На церемонията присъстваха още бившият премиер Симеон Сакскобургготски, зам-председателят на парламента Атанас Семов, министърът на образованието младежта и науката Йорданка Фандъкова, много политици и дейци на науката и културата.