Изборите като политически театър днес са излишни, те имат смисъл единствено за политическия елит, който ще търси прегрупиране, заяви доцент Мария Пиргова.

Специалисти от катедрата по Политология на СУ организираха дискусия, в която се опитаха да очертаят тенденциите у нас след 25 юни – гражданско представителство или олигархична власт.

Според Огнян Минчев ако периодът 1990 – 2001 се е характеризирал с ясни политически алтернативи и обществен дебат, то през последните четири години те липсват.
Дори в предизборната кампания обект не са програмите, а само методите, стилистиката и процедурите. В резултат от това няма между какво да избираме, смята политологът.

Ще се стигне до политическо брокерство, което ще представлява корпоративни, групови и икономически интереси.
Политическият елит е достигнал до консенсус и партиите не са вече изразител на гражданските интереси; няма да се търси произходът на собствеността и отговорност за приватизацията.

Според Мария Пиргова най-опасен е третият консенсус – европейският – който е огромна демагогия и приспиване на гражданите, което ще доведе до сериозни разочарования след 2 години и неизбежно ще се отрази негативно на българския парламентаризъм.

Димитър Димитров смята, че НДСВ, която той определя като първата постпреходна партия, е заела мястото на покойния Андрей Луканов като универсален посредник.

Тезата бе подкрепена и от Румяна Коларова, която вижда паралел между Кръглата маса, на която бившият премиер диктуваше политическото представителство, едноличното му решение за спиране на плащанията по външния дълг, вътрешните рокади в правителството му, без участието на парламента с действията на Сакскобургготски.

Като монархическа по форма определи Владимир Жаблянов властта на сегашния премиер и именно това според него обяснява защо у нас не се случи съдебната реформа.
Той обяви, че връщането на царските имоти, извършено на базата на подзаконови нормативни актове, отменя референдума от 1946 г. и това съществено заплашва конституционния ред в страната.
Политологът обвини Саксобургготски, че създава около себе си либерална митологема, докато европейската политическа история досега не познава цар-либерал.

От 19 век насам обаче, категоричен е Жаблянов, монарсите са принудени да либералничат с народите.
Той смята, че по времето на Саксобургготски се е променил съществения обществен ред и в управлението са настанили недемократични и непазарни механизми.

Политологът допълни, че част от политическият елит в момента е загрижен да намери място на Сакскобургготски, ако той не успее да достигне до втори премиерски мандат.

Саксобургготски не се е върнал в България, някой го е довел, заяви Огнян Минчев, а той очевидно е приел, защото знае какво правят Кобургите, когато дойдат начело на властта.
Политологът напомни за едноличното управление и на дядото, и на бащата на сегашния премиер и за тяхното пренебрежително отношение към Конституцията и парламентаризма.

Минчев е категоричен, че на тези избори нямаме избор.
Той обвини политическата класа в манталитет на обслужващ персонал, но подчерта какви огромни рискове крие прислугата начело на държавата в момент, когато предстои взимане на изключително сериозни решения.

Доцент Мария Пиргова заяви, че въпреки мрачните тонове в анализа на политолозите, нещата са още по-страшни. Тя изобщо не вижда скорошна перспектива за гражданско общество у нас.
Пиргова определя източването на държавния доход в края на този мандат като латиноамериканско с последствия за 30 – 40 години напред.

Кирил Аврамов прогнозира, че палестинизацията на част у българското общество може опасно да изведе напред националистически партии от типа на “Атака” (което се прогнозира и от някои социологически агенции, бел.ред.).
Според него в тазгодишната кампания изцяло отсъства сериозният дебат, а вместо това в дневния ред се връщат идеите от 2001 г. като амнистията на капиталите.