Мнозинството от българските граждани или са неинформирани, или са недоволни от информацията, която имат за работата на централната и местната администрация. Това е един от главните изводи от представително за градското население на страната на възраст 18 - 65 г. проучване, представено от социолога Живко Георгиев от агенция G Consulting.

Изследването е поръчано от Ивайло Калфин, основен докладчик на Европейския парламент по изготвената от Европейската комисия проектодиректива за повторно използване на информацията от обществения сектор. Тя е известна и като директива за т.нар. отворени данни.

Oсновната идея на директивата e цялата публична информация, която държавната администрация събира, да се качва свободно в интернет.

Удовлетворени от информацията за централната администрация са само 7%, а за местната - 14%, сочат данните от социологическото проучване.
Фактическата неинформираност не само не пречи, но до голяма степен и поддържа високи равнища на неудовлетвореност от работата на публичната администрация, коментира Живко Георгиев.
В оценъчна скала, варираща от 'Напълно съм удовлетворен (5)' до 'Изобщо не съм удовлетворен (1)' средната оценка за работата на централната администрация е (2.4), а за тази на местната администрация - (2.6).

От всички възможни начини за общуване на гражданите с администрацията все още лидер в предпочитанията е общуването на място, лице в лице. То е на първо място за 71% от интервюираните. Интернет е предпочитана или равностойна алтернатива за 33%. 11% държат на телефона, а 6% вярват, че общуването чрез класическо писмо е най-доброто решение.

Когато обаче единственото, което търсят от администрацията е информация, 42% предпочитат тя да е предоставена в Интернет и не някой да им я даде, а те сами да си я вземат. Други 53% залага на класиката - да поискат и очакват отговор на конкретното си запитване.