Близките отношения между бизнеса и правителствата увеличават риска от корупция и подкопават икономическата стабилност в Европа.

Това предупреждава Transparency International (Прозрачност без граници) в най-новия си доклад от изследването на националните системи за почтеност . Изследвани са 300 национални институции в 25 страни от Стария континент.

Докладът „Пари, политика и власт: корупционни рискове в Европа" откроява като основни проблеми прозрачността в процеса на вземане на управленски решения и прозрачността при финансирането на политическата дейност. Той е първото всеобхватно изследване на капацитета на европейските държави за превенция и противодействие на корупцията.

От Асоциация „Прозрачност без граници" призовават законодателите да въведат мерки, които да направят лобирането и финансирането на политическите кампании по-прозрачни. На 19 от изследваните страни се препоръчва да предприемат ясни правила относно лобистката дейност.
Само в 10 от европейските страни е забранено приемането на анонимни дарения от политическите партии, отбелязват от асоциацията.

Според изследването повечето от националните институции, които имат определяща роля в демократичния процес и в противодействието на корупцията, са по-слаби от очакваното.

"Този доклад повдига тревожни въпроси във време, когато е необходимо прозрачно и отговорно лидерство, а същевременно Европа се опитва да реши икономическата криза", заяви Кобус де Суърт, управляващ директор на Transparency International.

Три четвърти от европейците оценяват корупцията като проблем с нарастващо влияние в техните държави, показват актуални изследвания, проведени сред гражданите в Европейския съюз.

През последната година във Франция и Италия бяха повдигнати обвинения в корупция на лица, заемащи високи постове в управлението.

В тази връзка следва да се отбележат скандалите, свързани с политическа корупция и със значителни разходи на народни представители (Великобритания), измами в пенсионната система (Норвегия), покровителство при назначение на държавна служба (Чехия, Румъния) и конфликт на интереси (България, Финландия, Словения).

Най-ниски оценки в противодействието на корупционните престъпления получават политическите партии, бизнесът и публичната администрация, докато националните одитни институции, омбудсманът и изборните администрации получават най-висока оценка. Правните системи в Европа са стабилни и добре развити, показват още данните от изследването.

Голяма част от правителствата не са достатъчно отчетни по отношение на управлението на публичните финанси и обществените поръчки, годишната стойност на които възлиза на 1,8 трилиона евро в рамките на ЕС.

Само в две страни хората, подаващи сигнали за предполагаеми престъпления или други злоупотреби, са защитени от последващи ответни мерки.

Със своите силни одитни и контролни институции, съдебни системи и правоналагащи институции, Дания, Норвегия и Швеция са страните, които са изградили най-добра система за противодействие на корупцията. Въпреки това, дори и в тези страни остават актуални проблемите, свързани най-вече с финансирането на политическата дейност.

Изследването откроява следните най-съществени корупционни рискове в Европа:
- в 12 държави няма ограничения за даренията от частни лица за политическите партии;
- в 17 държави липсва кодекс за поведение на народните представители;
- в 11 държави е налице ограничения за публичното оповестяване на конфликт на интереси и имущество на лицата, заемащи висши длъжности;
- в 20 държави са налице препятствия пред гражданите, които искат да получат достъп до обществена информация.

Според Transparency International европейските държави трябва да затворят тези „вратички". Също така Transparency International призовава Европейския съюз да даде пример, като въведе стриктни правила и в своите наднационални институции.

Докладът „Пари, политика и власт: корупционни рискове в Европа" обобщава резултатите от Националните системи за почтеност на 25 европейски държави, проведени през 2011 г.: Белгия, България, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Швеция, Швейцария и Великобритания.

Проектът е част от паневропейска антикорупционна инициатива, която се осъществява с подкрепата на Европейската комисия, Генерална дирекция „Вътрешни работи".