Сръбската православна църква забрани откриването на дарен от България храм в Западните покрайнини, съобщава БГНЕС.

Църквата е дарение от Дирекцията по вероизповедания у нас. Тя е трябвало да бъде монтирана на Архангеловден в сръбското село Ракита.

Пред местна телевизия обаче от Нишката епархия са съобщили, че храмът не е получил благословията от съответния епископ. Нещо повече, от там изрично са подчертали, че "в този храм не може да има богослужения".

Инициатор на дарението е Сашо Златанов от Българския културно-информационен център. Седмица по-рано той е заявил, че е получил благословия от Епархията.

Българите в Западните покрайнини роптаят срещу отношението на българската държава

Българите в Западните покрайнини роптаят срещу отношението на българската държава

Действията ѝ не били достатъчни да се запази българският характер на района

"Ние получихме благословията от Нишката епархия и църквата може да бъде поставена. Това ще стане когато получим и камбанарията. Отецът от Погановския манастир вече освети храма", обясни той.

Днес обаче от Нишката епархия отрекоха тези твърдения. Те посочиха, че са разбрали за църквата от медиите и при тях не е пристигнала никаква молба. Според тях ставало въпрос за изцяло частна инициатива, която е извън юрисдикцията на Епархията и тя не се намира върху църковен имот.

В официално съобщение от Нишката епархия подчертават, че "в църквата няма да има никакви богослужения и други църковни дейности".

Обезлюдяването на Босилеград - необратим процес

Обезлюдяването на Босилеград - необратим процес

Според председателя на Сдружение "Глас" Александър Димитров

Дарението е предвиждало православната църква да бъде инсталирана като преместваема монолитна конструкция върху частна земя, за да могат вярващите да посещават храма.

В Западните покрайнини има голямо българско малцинство. Преди месеци сръбските власти не са приели дарение на Софийската община за децата по случай 24 май, а на Деня на будителите са върнали дарението за училищата.